10 май 2010

И така...

Вече официално може да ме намерите в "Моите дни" :) Този блог спира окончателно да работи от днес. Бях решила да го направя личен, но засега го оставям отворен, докато научат всички къде да ме търсят. 
Вчера "Моите дни" имаше 80 посещения. Като изключа девет от "Прочети това", разбирам, че повечето сте намерили новата ми квартира :) 
Благодаря ви, че бяхте редовни читатели на този блог! Вече ще ви очаквам там :)

08 май 2010

Важно съобщение!!!



Приятели, след два дни "in a moment of peace" става само за лична употреба :)
Причината е, че колкото и да искам, не ми остава време да списвам едновременно и двата блога. Другият, който открих зимата, така си виси в пространството неизползван; затова решавам да мигрирам там, заради по-голямото удобство в WordPress. За сега не мисля да прехвърлям публикации, защото го считам за напълно излишно. Така че, не се стряскайте; ако започна да ви липсвам ужасно и неудържимо, може да ме намерите там :)

Пъ.Съ.: За честотата на постовете не отговарям, поради все по-ограниченото ми време, затова просто надниквайте :)

04 май 2010

Сбогом, Лято! - Р. Бредбъри



Още 20 страници ми остават, но не мога да чакам да свърши. Седнах да напиша за нея, защото съм омагьосана от тази книга. Съжалявам, че толкова дълго я отлагах, но имах свалени пет романа на А.Кристи, а тя е с предимство при мен, пред всички други автори.
"Сбогом, лято" е продължението на "Вино от глухарчета". Първата я изпих миналата година на един дъх и да си кажа честно изобщо, изобщо не вярвах, че втората част ще ме погълне чак толкова. Но Рей Бредбъри не може да разочарова.
"Сбогом, лято" е чудотворен хипнотизатор; машина на времето, която спира стрелките на часовника и те връща реално в детството. Ти пак си на дванайсет години, а скъпоценната лятна ваканция при баба на село, преминава бързо като красива песен. От утро до мрак тичаш бос по зелените хълмове с навити панталони и с най-добрите приятели, тъпчеш се със сладолед и бонбони, а вечер в стари къщи, обитавани от духове, участваш в заговори срещу жестоките възрастни, които са извънземна раса, дошла на Земята да унищожи децата.
А децата не трябва да порастнат, защото като големи ги чакат само неприятности - ще станат обирджии и ще ги гръмнат, а може да ги сполети нещо по-лошо - ще ги накарат да носят сако и вратовръзка, и ще ги напъхат в Първа Национална Банка зад месингово гише. Затова не могат да пуснат лятото да си отиде, защото с него ще ги напусне и драгоценното детство.


"Спорите от този часовник се загнездват в тялото ти, за да го набръчкат,  да направят костите чудовищно големи, да разцепят обувките със стъпала като репи. О, тази грамадна машина в градския център ръсеше Времето с всеки порив на стихията.
Часовникът!
Нещото, което похабяваше и съсипваше живота, вдигаше насила
хората от леглата, пришпорваше ги към училището и към гробището!"

01 май 2010

Повдигнете си челата, о, герои на труда!

С намигване към всички деца от 50-те, 60-те и 70-те години ;-)



Чуй още!

28 април 2010




Добре де, не мога да пазя диета по един месец, без нито веднъж да изпусна парата. Сутринта пренебрегнах кантара и погълнах 300 гр. бонбони! А преди това изядох още толкова захаросани фъстъци.
Виновна е тази весела книжка, която за втори път препрочитам. Малко трудно се откъсвам вече от електронните книги, с които напоследък свикнах, но днес изпитах истинско удоволствие да се отделя от компютъра и да се отпусна в леглото. Необикновени бяха миризмите на хартия, чай от праскова и бонбони.

26 април 2010

Блог или социална мрежа?

Чистенето завърши. След три часа четене на блогове, докато изпих няколко силни кафета - да не заспя, накрая успях да сваля бройката в RSS-четеца на 200. След голямото олекване, изводът е: Социалните мрежи триумфират.
Повече от 30 блогъри, които следя отдавна, не са писали от преди 4-6 месеца. Докато ги триех ми стана малко тъжно, защото някои от тях наистина имаха какво да кажат, поднасяха полезни неща със стил и пишеха интересно.
Какво правят сега ли? Дали ги е напуснала графоманията или вече не им е забавно? Напротив - още са онлайн, но туит-ват, бъзз-ват, мятат набързо новите снимки във Фейсбук с по две изречения, вместо да изпадат в дълги обяснения и блог-публикации.
Не знам дали е добра алтернатива, но все пак е въпрос на избор. За себе си предпочитам старомодния начин, защото ми осигурява повече тишина и отдалеченост, иначе оглушавам от всичкия "шум". Дори и Скайп започнах да използвам рядко, пускам го веднъж месечно, да изпратя по-лесно някой файл; а с приятелите кореспондирам по пощата. Освен това блогът ми е виртуален дневник и дори да нямах читатели, пак щях да пиша, за да запазя скъпите за мен моменти. (Фликър също ми е голямо удобство, където  освен публичните снимки, съм си направила и лични папки, да съхранявам всички наши фотоси.)
Докато расте Интернет, ще се изменят и начините на общуване. За добро или лошо. Преди висяхме с часове в IRC и по форумите (здрасти, Бубче :-), сега се търсим по блоговете, или изчуруликваме всичко в 140 знака. След пет години това няма да е модерно и ще правим нещо друго.

23 април 2010

Блага дума железни врати отваря




Първият люляк за тази година, откраднат нахално от двора на една мила старица.
Какво да направя, видях провисналите цветове през оградата и подскочих като дете, намерило шоколад на пътя.
За лош късмет, бабата ме спипа на местопрестъплението и се развика:  "Късай, късай, от такива като теб се оголи дървото"
Честно - потънах в земята от срам. Извиних и се съвсем искрено и продължих да вървя. Много се изненадах като чух жената да вика след мен - да се върна, да ми набере още :)