06 март 2008

Разбъркани мисли

Омагьосан кръг ... Къде е смисъла в голямата безсмислица - животът ? Много отговори , които звучат убедително ...Но не са моите ! Стремиш се половин живот към нещо , драпаш , крещиш , дереш и прегазваш и накрая УЖАС - постигнал си го . Пък то не било каквото си искал ! Правиш грешки , научаваш се , предпазваш се , опазваш се . Остаряваш ... Помъдряваш ...когато е късно и не ти е нужно . Вече си станал безопасен дори за себе си . Остава ти утехата ,че вече можеш . Можеш да говориш можеш и да замълчиш можеш да тръгнеш можеш и навреме да спреш можеш да виждаш като гледаш можеш да казваш "сбогом" без да хленчиш можеш вярно да избираш можеш да не съжаляваш можеш да летиш можеш да не летиш можеш да бъдеш себе си ... Kакво от това ? Накрая пак ще умреш ....

2 коментара:

VenVen каза...

Това, което си написала.... Въпроси, които и мен ме вълнуват.... Но накрая - защо толкова песимистично?! Поне на мен така ми се струва.. Като се замисля на тази тема, винаги се сещам за един познат, поет - Балчо Балчев. В едно негово стихотворение той споменава за два основни генерални принципа:
- "Веднъж се живее";
- "Веднъж се мре".

Ти как мислиш, кой е верният принцип?!

Aquawoman каза...

Песимистично ли ? :-)
Ами как да ти кажа...когато го писах си мислех за грешките на младостта ,които остават да висят като черна сянка през целия живот . Но не за дребните неща , които след време човек си спомня през сълзи от смях , а за големите непоправимости ...
И когато се научиш да постъпваш правилно обикновено се оказва късно :-( .
Животът изглежда има садо - мазо наклонности и понякога се шегува с много важни неща :-)))
А " Веднъж се живее " и " Веднъж се мре " ми звучат абсолютно еднакво ;-) .