18 март 2008

Тъжно ...

Животът винаги ми се притичва на помощ когато вече ми е взел всички сили . Не знам по каква причина , може би ме мисли за по-силна отколкото съм в действителност . И сега е така . Изпаднах в грозна депресия , спрях напълно да се усмихвам , изсмуках последните сили от пръстите си до пълното им изчерпване . И днес когато (най-накрая) ми казаха нещо прекрасно , вече не мога да му се зарадвам . Душата ми отново е като напоена гъба , която вече нищо не приема , а само изпуска . Късно ...

Няма коментари: