20 март 2008

Няма страшно !

В това да стигнеш дъното има и нещо хубаво . Ама мнооого хубаво ! Повече няма накъде да падаш . Вече можеш и лесно и да се изправиш . Понеже трудното си го минал докато си падал : преживял си вече страха (от което си станал още по-силен) , прегракнал си от викане , пропилял си и последните надежди и си изплакал всички налични сълзи . Може даже отново да пропушиш . Грозното от всичко е когато Друг е виновен . Някой ,който се мисли за много добър и държи да Му вярваш , а всъщност е маниак със садо-мазохистични наклонности , а обичта Му е странна и извратена ... Няма значение . Щом те е свалил до дъното , закъде да бързаш ? По-добре спри и си почини . Отвори си една студена Загорка , запали една хубава цигара и затвори блажено очи . Страшното свърши ... На дъното ще откриеш и интересни неща . Ще поговориш и с други хора ,които също са спрели да вярват. Може да откриеш и Истинските Истини ...

4 коментара:

mi3 каза...

Всъщност няма дъно - винаги има по-лошо. Когато човек си мисли че е стигнал дъното, просто най-сетне е намерил твърда земя, някаква опора, която да му почогне да се оттласка обратно нагоре(сещам се за една песен на Jimmy Cliff - I Can See Clearly Now). А то самото усещане (макари и често илюзорно), че няма какво да губиш освен нещастието, си е наистина опияняващо. Гледай да не се пристрастиш;)

Aquawoman каза...

Наистина е опияняващо ! :-))
Да знаеш ,че вече всичко е отишло по дяволите и няма за какво да те заболи...чувстваш се някак си по-силен .

Даша каза...

Тези, които ни помагат най-много, са нашите врагове. Запратят те на дъното, гледат ти сеира, доволни. Ако знаеха, че дъното е тръмплин, щяха те да бързат надолу. На дъното не срещаш врагове, там опознаваш себе си и знаеш истината. Това те изтласква нагоре.

Aquawoman каза...

Страшно си права , Даша ! От опит се уверих , че което не ни убива ни прави по-силни !