26 май 2008

По моста

Въздуха мирише на самота и на нещо познато . Вървя по стария път към забравено място .
Напуканата земя хрущи и напомня за твоите стъпки .
Ритам си камъчета и не мисля за нищо .
Просто се разхождам .
Не дойдох нарочно . Или ...не знам .
Но със сигурност не беше заради теб .
Исках да погледна навътре в себе си , да се гмурна в дълбокото, до там , където слънцето не стига , а налягането на спомените е смъртоносно високо .
Със всяка крачка забавям ход , а стъпките ми стават все по-плахи .
Същата сграда , и оградка , и градинка ...
Непозната жена ме поздравява с познати думи.
С обичайната парола .
Лицето смугло , широко и набраздено . Очи като черни дупки , през които не прониква светлина . Уви . Как ще проникне , като отвън отдавна за заковани с дъски .
Къде отиваш , бедна душице... И защо така тъжно гледаш ?
И твоите дечица ли вербуваха ?
Колко сина в чужбина жалееш ?
Не плачи , майчице . Ще платят на Търпеливия за откраднатите ни деца и за изтъргуваната ни вяра . Ще Му платят с продажните си чуждопоклонни души .
Бързай , бързай ... белким си спасиш душата .
Напускам с облекчение тъжното място с тъжните хора . Пътя ми не минава на дясно , но се отклонявам нарочно .
Искам да повървя по моста . Отново . След толкова години ...
Старите стълби се ронят под краката ми и сипят малки камъчета . Не ми е тъжно , даже се усмихвам на спомена . Хубаво ми е .
Стана късно .Нагласям mp3-ката на веселяшка песен и тръгвам обратно .
В къщи ме чака усмихнатото ми дете . Искам да я прегърна . И никога да не я пусна !

Няма коментари: