22 юни 2008

Баба Ми

Прабаба пак ми се усмихва . Сънувам я всеки месец , седнала в зеления си двор , както си я спомням . Има много цветя . Маслодайни рози са увили цялата къща и висят над прозорците като тежки арки . Аз се люлея на въжената люлка в двора , а баба е седнала на скамейката , свила се е в черната си забрадка и ми чете приказки . Сините и очи се усмихват благородно и омекотяват дълбоките бръчки по челото . Беше най-добрата ми приятелка . Не искам да си спомням погребението . С едната ръка стисках бебето , а с другата тялото на баба . Сигурно съм приличала на ранено животно .Гледах я само в очите и до последно се надявах , че ще ги отвори и пак ще се усмихне . После събрах всички книги и снимки в един куфар и ги прибрах в сандъка със спомените . Днес с мама заговорихме за нея и извадихме отново нещата да ги разгледаме . Лавиците на сърцето ми са слаби да издържат толкова тежък спомен .. Някой нейни книги ... Библията на баба и нейни бележки . Това истински ме разсмя . Списание "Жената днес " от 1949 г . :-) .

2 коментара:

Георги каза...

"Пол и характер" от Ото Вайнингер. Хм, интересно четиво имала баба ти... откъде ли се е взело у вас?

Aquawoman каза...

Мдам , беше учителка и много начетена жена . Запазих си доста интересни книжки :-) .