17 септември 2008

когато ме е страх...

ще спра да ти измислям имена и да те допускам до небето си. защото в сънищата ми си чужденец и от теб изстина лятото ми. и миналото и предишното чак до детството ми. пак напразно си го обещавам... но когато небесата ми се замрачат, а водите около мен замътнеят когато се събуждам разплакана, а денят ми е безлюбовен и безкофеинов, винаги за теб си спомням. за теб. тези, които усмихват деня ми, и всички мои Ромеовци и сладки Казанови стават малки храстчета в пустинята ми. а ти се извисяваш като дъб, на който аз искам да се облегна. и не съм сигурна дали искаш да ми дадеш от сянката си . но така искам! искам да се сгуша при теб като малка птичка и ти да ме пазиш. като преди да ми говориш . а аз да ти признавам честно, че само на тебе вярвам... защото пред теб не ме е срам да застана по сърце и да ти покажа, че има сълзи в очите ми.

Няма коментари: