08 септември 2008

следобеден монолог

късо кафе и Ред Булл на екс вдигат завесата от погледа ми и събуждат сърцето ми в ранния следобед. навяват ми спомени от близкото минало,когато в десет вечерта започваше втория ми ден. еспресото има сладък вкус. и стопля в зимните утрини. мирише ми на унас. от две машини в къщи(които само събират прах) все още го обичам приготвено от мама. да го смели в нейната стара машинка, да го кипне три пъти в медното джезве, а аз да наредя турските чашки на масата и да седнем двете да си говорим женски работи...щом е с нея , може и без цигара. но днес беше по излючение. и без мама. откриха ново кафене срещу нас и отидох да го видя. скътано, зеленко, с хубава дървена оградка и учтива малка сервитьорка. и пускат гръцко. още една причина да ме спечелят като клиент. мдаа...точно днес така ми се иска да чуя Тео. да му споделя, да му поплача, а той да ми се скара с мазен кипърски акцент "Пооо,по,по... яти клес, мари?" и да ме разсмее.но на Тео му е лесно. вече има тренинг в разправиите, работата му е цял ден да говори , да убеждава и не му пука когато влиза в борба с трудни характери. а аз не съумявам така....деликатно. или си премълчавам или вадя брадвата и им отсичам езика :-). а то трябва с пениз- да се усмихнеш широко и лицемерно, да сложиш дебелите очи и да лъжеш, и да мажеш, и да лъжеш, и да мажеш...докато ти повярват. това е изкуство за мен и детска игра за непокистите. ще отида да си взема още едно кафе. мисля, че ми хареса. и ще занеса на сладкото момиче някои дискове с гръцко. после ще поседя долу на скамейката и докато играя с папагалите , ще опитам да си събера мислите...

Няма коментари: