15 септември 2008

май много мисля ...

пия бира,паля свещи и с притворени очи слушам Space weaver . в промеждутъците чаткам с Митака и с един познат от Германия. хубаво е, че имам с кого да поговоря в самотни нощи като тази. Митко ми припомня как преди пет години обикаляхме два часа с такси в Унгария да търсим един приятел. това наистина си беше преживяване . тръгнахме му на гости само двамата, ей така от една дума, просто за шоуто. в Будапеща се омотахме като патки в калчища и се наложи да вземем такси за да намерим адреса. не че шофьорът се оправи много бързо :-). и в този обръч от мисли напрягам двете си мозъчни полукълба да си спомня за живота ми тогава. откривам голямо бяло петно в паметта относно всякакви подробности - за гаджета, за приятели и за каквото и да било хубаво прекарване. това го сбъдвах между другото. бях комерсиална, аргументирана и ужасно самонахъсана. не знам къде се пропука амбицията и как се случи промяната. но поглеждайки навътре усещам мекотата от отпускането и че съм скъсила дистанцията със себе си. не е важно дали така се харесвам повече, нито искам да се оплитам в сложни самоанализи . само, че преоткривайки миналото се стряскам от бързината, с която се променяме . че понякога се случва неусетно и за самите нас. и въпросът е дали развитието винаги е полезно ?

Няма коментари: