09 септември 2008

moment of peace

оцветените в розово мисли не ме напускат дори като разбрах, че операцията на мама е утре.държа се по мъжки и обещах да не плача. раннното събуждане ми стана отново привичка. изпивам си фрапето по тъмно, на чист въздух, когато навън е още девствено. мисля, че мразя шума. особено от коли. а навикът да живея нощем така и не ме напусна. не,че не харесвам суетата на деня. постилам си килимче на земята, блогвам си или си рисувам нещо, слушам птиците и така забравям за всичко. начесто изключвам и телефона . вчера ми беше ден на изненади. писал ми е Боко, че Мара води някаква рубрика на живо по канал 1 .предложи да и звъннем в ефир и да си направим майтап. и от шишо си намерих писъмце. сутринта папагалите приличаха на мен и на шишо. когато стоят на една пръчка, тя му се цупи и сърдито го кълве по главата. на него му писва и отлита на друго място с явно безразличие. застават за пет минути с обърнат гръб, но папагалката го поглежда през рамо и кокетно му чурулика. той се наежва, разрошва си перушината и се връща пак при нея. а тя отново го закълвава по главата :-). вчера накупих на малките сладурчовци разни глезотии за птички. минерали и просо с мед, кутия със сушени плодове и още две, които не знам с какво са. днес подскачат още по-щастливо .

Няма коментари: