02 октомври 2008

Черен гологан не се губи...

Още не ми се вярва, че след вчерашната катастрофа аз си стоя спокойна на компютъра, гледам си телевизия и си блогвам. Снощи излязохме да пием кафе. На едно кръстовище ненормален полицай не спря на стопа(дори не си направи труд да намали) и ни пресече пътя. И двете коли се движехме с около 70 км. Беше много късно като го видяхме- вече се намирахме на 20 метра от него. Не искам да си мисля за ужаса, който изживях за няколко секунди. Помня само оглушителния трясък, предното стъкло се разпръсна върху мен, а главата ми се удряше наляво и надясно където намери. Първата ми реакция беше да си раздвижа крайниците, после се мобилизирах и пропълзях навън. Беше кошмар- коли започнаха да спират, а хората пищяха. Погледнах колата- цялата сплескана на куп, а джантите се търкаляха натрошени на петдесет метра от нея. Тогава не повярвах,че сме живи. Влязох в близкото кафе да си измия лицето,(защото беше в кръв) и се оказа, че само съм срязана на единия клепач. Нищо друго . По тялото нямам дори драскотина. Полицаите казаха, че е чудо. С такава скорост и при такъв челен удар трябвало да се убием на място. После се прибрах, седнах на дивана и един час не можах да продумам. Мисля, че много се изплаших. Не знам кога ще се оправя от шока...

4 коментара:

The Girl каза...

Еййй добре ли си?
Всичко описано изглежда ужасно стряскащо.
Ей те затова мразя колите и все си ме е страх да пресичам дори.
Дано уплахът да мине скоро.
Прегръдки от мен и се пази моля те.

Aquawoman каза...

Няма проблем, мила ,вече започнах да се окопитвам малко по малко. Ще се оправя, но ми трябва време.
Прегръдки и на теб ! {}

koko djambo каза...

Dano prejiveniq ujas ot teb
bade za urok kak trqbva da se darjim ne samo na patq a i v jivota
zastoto samo s dobrina i vaspitanie
moje da napravim tozi svqt malko po
dobar.Opravqi se barzo fizi4eski
i duhovno.Gore glavata i mnogo
usmivki. :}}}

Aquawoman каза...

Урок? За полицай?
Ти се шегуваш...
Щеше да си получи урока ако беше станало най-лошото.
Нарочно погледнах вчера по хрониките-дори не са ни отразили. И ти ми говориш за морал...
Посъветваха ни да го съдим, но няма да се занимаваме. Важното е,че се оттървахме,него има кой да го съди.
Мерси, Тяна .