25 октомври 2008

Ще отидем

събуждам се по тъмно от светлината на телевизора. спокойно ми е. напълвам догоре чашата с кофеин и излизам да подишам тишина на балкона. две душички си говорят на скамейка в парка и се смеят весело. замислям се за какво си говорят хората в пет сутринта в парк... запалвам цигара, отпускам се на стола и чувствувам, че ми липсва Ямбол. днес по-болезнено от друг път. искам за седмица в къщи! да се гушна в леглото, да се отпусна пред големия телевизор и някой да ми звънне пак от далееече-далече, да ме поздрави с "Добро утро" . тогава ще стана от леглото и ще обикалям в кръг стаята докато си говорим - с телефона в едната ръка и кафето в другата. така ще мине един час, докато той закъснее за работа. мисля, че освен приятелите тук, друго нищо не ме задържа. никак не е малко :-( . защото са истински. толкова истински, че да не искам други. запичам на грила принцеси, междувременно Гло е станала и тихичко слуша музика. заговаряме се за Ямбол. и на нея и липсват съучениците и ще отиде ноември да си ги види. после още кафе и тази песен ...

Няма коментари: