05 ноември 2008

Home Sweet Home

Понякога е толкова хубаво...да се събудя. Мама е станала рано и пържи рибка. Мирише на прясно нарязан лук и на топло кафе. Мирише на дом. Първо влизам в кухнята да се усмихна. Прекрасно е да имаш на кого да се усмихнеш сутрин. И да благодариш от сърце, че си жив. Оценяме истинските неща малко късно. В младостта не мислим, когато животът само ни дава. На средна възраст започва и да взима. По малко от здравето ни, по някой от близките ни , по повече нерви. Тогава в душата зазвънява звънчето и сърцето маркира важните неща. Когато започнем да даваме на живота, можем да направим верния избор. Искам цял ден да си остана в къщи. Искам го всеки ден. Обичам да гледам как мама реже лук приведена над фурната, а Глори рисува легнала на земята . И отдавна не се сърдя когато татко мърмори. Такива да са дните ми искам :-).

Няма коментари: