10 януари 2009

искрено...

аз бях сухата и последна хапка в хладилника ти, която ти изяждаше за да не умреш от глад. бях безвкусната баничка, която си купуваше на път за училище. бях старата икона, където запалваше последната си свещ. по задължение ... бях всеки тъжен филм, в който любовта е несправедлива, а хубавите жени - неверни. бях и recycle bin, където захвърляше филма, разплакан, преди да си дочакал края... бях капката кръв по дланите ти, от розите, които подаряваш на съпругата си в деня на годишнината. бях лъжливия тон в молитвите ти, всеки път когато искрено Му благодариш. бях и стария ти , любим чадър, който отваряше при лошо време. бях във всички обидни думи, които изрече последния път като се скара с приятел. бях ръждясалата монета в джоба ти, която носиш от детството си за късмет. няма да я похарчиш, но ще умреш от страх ако я загубиш. бях всичко за последно. бях стария навик , болезнен и неудобен, докато се превърнах във водата, която изпиваш всеки ден за да се почувствуваш жив ...

Няма коментари: