18 февруари 2009

по-късно от късно

от всеки миг болката нараства, изменя се, придобива непознати до сега форми, може би търси отчаяно съвестта ми, защото вече на висок глас задава въпроси. чака. гледа ме настойчиво в очите и търси отговори. не иска да си тръгне. няма да си тръгне. стари рани се отварят отново, кръвта бликва навън пълна с гной от премълчани думи, осъзнати истини, от закъсняли прошки. 'КЪСНО Е' става все по-голямо, по-огромно, вече прилича на великан, надвесен разплакан над мен. иска да ми говори, моли се да го чуя, протяга за милост към мен ръце. повече не мога да чакам, искам да плача, да ти кажа всичко, първо, че те обичам и ти прощавам! прости и ти ! чуваш ли ? ще дойдеш ли ? тук ли си ? можеш ли да чуеш ?

Няма коментари: