17 март 2009

:)))

още се смея на куриозите от днес, особено като прочетох и края :)) оправя ми се настроението и постепенно, лека полека ми се връща светлинката. нищо не изглежда страшно когато човек се усмихва. планината от грижи се смалява, задребнява и заприличва на малка невидима точица. :)

1 коментар:

Lili каза...

Радвам се,че си по-уверена в усмивката си Бубче :) Целувки и милиони усмихнати пожелания :)