02 април 2009

моята пролет

отново в къщи. прибрана, сгушена, приютена горчиво чувство на носталгия, с разбирането кое прави едно място дом. не искам да мисля за заминавания. нещо в мен се ражда отново когато съм в къщи - нетърпение да видя как се буди слънцето в прозореца, да усещам пулса на пролетта по новите цветя на двора, да гледам покривите на къщите и птиците, докато чакам да заври кафето сутрин. запазвам го скрито в сърцето, като резервна Любов за следващото отсъствие.

6 коментара:

Agaq (Bulgaria) каза...

Предаде ми и чувството и красотата около теб и тези разпъпили цветчета, аромата на пролет...
Прекрасно е!

Aquawoman каза...

Благодаря, мила Аги :)

Lili каза...

Много нежна и чуствена пролет си ми предала Бубе.Само дето имам някакво усещане за самота в теб (дано греша).
Много цунки :)

Leucanthemum vulgare ;))) ... каза...

Пролет в душата,
пролет в сърцето
а пък в очите - сълзи ...
Зелено в тревата
а бели дърветата
с розовко тук - там дори ...
Виждаш нали,
пролет е теменужена,
пълна с любов и мечти.
Вътре в топло, вън вятърът южен е ...
я, май че ще завали ...

Aquawoman каза...

Много точно сте ме усетили :)
Малко тъжна да, но и щастлива, че съм вкъщи ...

Neizi_ss каза...

Понякога имаме нужда да бъдем и тъжни - непонятно е , но въпреки това е така - в това е и очарованието на живота - да бъдем тъжни, весели, сами и с любим човек до нас, с приятели и без тях - непреходна е само красотата на пролетта - която се повтаря всяка година - и щастлив е онзи, която може да я усети - така както си направила ти:) Целувки!