Какво хубаво време за писане. Тази година ме освободиха от половината задължения покрай празника и още от обед съм готова. И докато вие се суетите около яйцата и печенето на Великденски кифлички, аз вече отпускам пред компютъра, чета блогове, пия топло кафе и отвреме на време излизам на въздух, да изпуша някоя друга цигара.
Преди два дни си обещах да не публикувам мрачни неща, но какво да направя като ми напира вътрешно и искам да го споделя. Но това не значи, че съм в лошо настроение, напротив - чувствувам се прекрасно, а настоящата публикация е просто едно леко сравнение.
Знаете ли подробности за хлебарките ? Аз не знаех, защото сме нямали досега, но наскоро се сблъсках пряко с такава гадинка в банята, и понеже малко се постреснах, седнах да прочета туй-онуй за тях.
Хлебарките са най-често срещаните, особено досадни и опасни домашни вредители. Могат да се заселят в дома ви по различни начини и дори да се прехвърлят от съседната сграда. И обърнете внимание- хлебарките съществуват повече от 320 млн. години благодарение на изключително голямата си приспособимост.
Звучи страховито, нали ? Но аз познавам и такива хора. Хора- хлебарки.
Промъкват се неканени в живота ти, настаняват се удобно в личното ти пространство и започват да се хранят от теб.
Основните им приоритети са любопитството и клюките. Връщайки се назад се сещам, че съм имала сблъсък с хора- хлебарки още в ранно детство. В нашия блок си имахме една леля Елена, която прекарваше целия си ден на двора и основната и задача беше да разпитва всички преминаващи. "-От магазина ли се връщаш? -Какво си купи? -Верно ли е, че си на нова работа? - Жена ти какво ще готви днес?"
А за всяка по-пикантна клюка "заплащаше" с някоя друга- за съседите. Никакви тактични забележки или намеци не можеха да я спрат да извършва любимото си занимание- да рови в живота на хората.
После като пораснах разбрах, че колкото по-голяма ставам, толкова повече ще расте и любопитството на хлебарките. То винаги се движи успоредно с възрастта. Защото на децата не се случват кой знае какви големи работи, но на възрастните...
Борбата с хората- хлебарки е почти невъзможна. И те като гадните животинки са изключително досадни,упорити и издържливи. Биха оцелели и при ядрена война.
Хлебарките се хранят с всичко. Дори с картон и сапун, но в големи количества. Човекоподобните също не подбират- за тях е все едно дали Иванка днес ще готви боб или си е намерила нов любовник. Важно е да научат всичко, за да заспят спокойни и добре осведомени.
Аз за себе си отдавна съм намерила сигурно лекарство срещу тази напаст- убивам ги с пренебрежение и презрително мълчание- всеки път когато ги засека на улицата, в асансьора, между колеги или по телефона.
Същото съветвам и вас .
Какво хубаво време за писане. Тази година ме освободиха от половината задължения покрай празника и още от обед съм готова. И докато вие се суетите около яйцата и печенето на Великденски кифлички, аз вече отпускам пред компютъра, чета блогове, пия топло кафе и отвреме на време излизам на въздух, да изпуша някоя друга цигара.
Преди два дни си обещах да не публикувам мрачни неща, но какво да направя като ми напира вътрешно и искам да го споделя. Но това не значи, че съм в лошо настроение, напротив - чувствувам се прекрасно, а настоящата публикация е просто едно леко сравнение.
Знаете ли подробности за хлебарките ? Аз не знаех, защото сме нямали досега, но наскоро се сблъсках пряко с такава гадинка в банята, и понеже малко се постреснах, седнах да прочета туй-онуй за тях.
Хлебарките са най-често срещаните, особено досадни и опасни домашни вредители. Могат да се заселят в дома ви по различни начини и дори да се прехвърлят от съседната сграда. И обърнете внимание- хлебарките съществуват повече от 320 млн. години благодарение на изключително голямата си приспособимост.
Звучи страховито, нали ? Но аз познавам и такива хора. Хора- хлебарки.
Промъкват се неканени в живота ти, настаняват се удобно в личното ти пространство и започват да се хранят от теб.
Основните им приоритети са любопитството и клюките. Връщайки се назад се сещам, че съм имала сблъсък с хора- хлебарки още в ранно детство. В нашия блок си имахме една леля Елена, която прекарваше целия си ден на двора и основната и задача беше да разпитва всички преминаващи. "-От магазина ли се връщаш? -Какво си купи? -Верно ли е, че си на нова работа? - Жена ти какво ще готви днес?"
А за всяка по-пикантна клюка "заплащаше" с някоя друга- за съседите. Никакви тактични забележки или намеци не можеха да я спрат да извършва любимото си занимание- да рови в живота на хората.
После като пораснах разбрах, че колкото по-голяма ставам, толкова повече ще расте и любопитството на хлебарките. То винаги се движи успоредно с възрастта. Защото на децата не се случват кой знае какви големи работи, но на възрастните...
Борбата с хората- хлебарки е почти невъзможна. И те като гадните животинки са изключително досадни,упорити и издържливи. Биха оцелели и при ядрена война.
Хлебарките се хранят с всичко. Дори с картон и сапун, но в големи количества. Човекоподобните също не подбират- за тях е все едно дали Иванка днес ще готви боб или си е намерила нов любовник. Важно е да научат всичко, за да заспят спокойни и добре осведомени.
Аз за себе си отдавна съм намерила сигурно лекарство срещу тази напаст- убивам ги с пренебрежение и презрително мълчание- всеки път когато ги засека на улицата, в асансьора, между колеги или по телефона.
Същото съветвам и вас .
8 реакции:
Единственото лекарство против хлебарките е добре отмерен удар с чехъл :)))
p.s.не обичам насилието във всякаква форма,така че когато се появи хлебарка в живота ми,взимам салфетка,изчаквам удобен момент,улавям гадинката и я изхвърлям през балкона.
Много си милостив да ги оставяш живи :))
Моята тактика също е да ги отминавам с мълчание.Така определено се чувствам по-добре. За съжаление не съм сигурен,че това ги убива:).
krizt, поне е начин да ги накараш да се замислят. Според мен мълчанието е най-гъвкавият намек.
истинските хлебарки и аз ги изхвърлям навън със салфетка.
а на другите - зависи, политиката ми е гъвкава, но ако имам време, непременно спирам и буквално ги давя с информация за себе си - разказвам, разказвам, разказвам... на въпрос какво съм сготвила обяснявам всичко - какво слагам, откъде съм го купила, как точно този ден не е имало от точно тези гъби и съм купила едни други, как рецептата иначе е малко по-различна, но аз съм променила това-онова, как тока е спрял, и т.н. много е готино. с течение на времето започват да ме избягват.
Ха-ха за такава политика не съм се сещала :)) Може направо да ги изпреварваш-виждаш някой любопитен екземпляр и преди да те засипе с въпроси, му правиш пълен отчет. А накрая го питаш : Пропуснах ли да те уведомя за нещо ? :)))
Верно е, тази политика е от най-действащите - мълчанието не им действа ...!
Сега като прочетох написаното от теб, почнах да се замислям - кои са хлебарките около мен - страх ме е само да не излезе дълъг списъка -хихихи :)
Целувки!
И моят не е от кратките :) Нали знаеш - хората, които нямат личен живот, се бъркат в чуждия, за да наваксат :))
Публикуване на коментар