28 април 2009

Вредните навици не са вредни

Стоим с баща ми в кухнята, аз мажа палачинки с конфитюр, все още неразсънена, правя и опити да разглеждам списание, той ми обяснява, че не бива да ям права, между другото дали съм чула, че Турция ще обезщетява бежанците от Одринска Тракия, ей дочакахме най-накрая, защо не е жива баба ти да види, и недей ти казвам да ядеш така права, видя ли съседът каква тераса прави, ще седнеш ли накрая... Най - обичам някой да мърмори точно като седна на масата, бил той и добричкият ми татко, или мама, или който и да е. Оставям палачинката и продължавам само със списанието. Татко отлично знае, че от малка съм си екземпляр и изтъкнат експерт по неприлични навици. Като например да си режа ноктите на масата. Всеки път по закон, поне два нокъта катапултират в чинията с манджа или в най-близката чаша. Но това не ме отучи да го правя. Или да закусвам сандвичи с лютеница в леглото (Господ здраве да му дава, на който е измислил "Ариел" ..) Разполагам и с доста по-срамни, които ще ги спестя, защото не са за телефон. За вредните ми навици разказва още ранното ми минало - благодарение на детското ми влечение към хирургията, всички плюшени играчки, които постъпваха в нас, биваха системно оперирани от язва и апендисит (много харесвах тази дума), а мама вървеше след мен с прахосмукачката, да събира ватата, пръсната из цялата стая. Най-много страдаше един голям плюшен мечок, пълен с талаш, наследство от братовчедка ми. След многократна лекарска намеса, замина при баба ми, където бе кремиран в печката и избавен завинаги от мъките, а аз порасвайки осъзнах горчивата истина - на мама просто и беше писнало целодневно да чисти пода от стърготини. Какво да направя като има неща, които ми харесва да върша, ей такива едни безобидни и не толкова безобидни навичета, но с които съм свикнала и нямам никакво намерение да се отказвам от тях. Ако чувствувате липса на настроение или гадно главоболие, ако от седем-осем часа ви се спи, най-вероятно още сте на работа. Направете нещо шантаво преди да си тръгнете, това гарантирано ще ядоса шефа, а вас ще ви усмихне :).

26 коментара:

Павел Борисов Николов каза...

Всеки май си има разни дребни вредни навици и страшно много си ги харесва.

Aquawoman каза...

Някой като мен и по повече, но не ми пречат :))

Еoc каза...

Мисля, че това е точно като за поста ти: http://missby.wordpress.com/2007/12/03/fun-at-work/

Aquawoman каза...

Ха-ха тия бисери не бях ги чела :)

shadows каза...

страхотно мече ,точно като мен понякога :))))

Aquawoman каза...

:))))
Няма лошо-лудостта е полезна в малки дози, освобождава напрежението :).

shadows каза...

имаш специален поздрав- за теб от лудото мече в мен ;)

Lili каза...

Ахахахах...била си прилежен хирург ,както и аз,само че мен малко повече ме е срам,защото обичах да ги разчленявам...накрая имах чувал с глави,очи,крака и торсове...кофти.Но с Барби и семйството й се държах прилично,дори им шиех дрешки и им правех картонени къщички...уфф детство...
И аз обичам някой да ми мърмори сутрин,особено мама-много я бива.А ако няма кой и сама си мрънкям!
И ако това са ни вредните навици-здраве му кажи :)

Aquawoman каза...

shadows, причиняваш ми ужасен хилеж, а имам наченки на херпес :)Уби ме с тоя аватар :)))

Aquawoman каза...

Бубка, ти ми успокои съвестта :)) Ще умра със затворени очи. Аз Барбита нямах, но по причина на наборЯ. По нашето време играехме с мечки от талаш :)) Знаех си аз, че си приличаме .

Владимир Иванов (krizt) каза...

От някои от вредните навици съм се отървал, но други си харесвам.забелязал съм,че колкото е по-голямо мърморенето на околните, толкова повече си ги харесвам:).

Aquawoman каза...

krizt, да ти подаря нашите :) Ще бъдеш щастлив и от мърморене няма да се оттървеш :).

Lili каза...

Хе,па много ясно че си мязаме.Аз няма да споделя т'фа мече на кво ми прилича,само ще кажа че одеждата му е много точно за моята героиня Оранжевка!Бубе даваш ми матриал за втора част :Р

shadows каза...
Този коментар бе премахнат от автора.
Aquawoman каза...

Бубка,забавлявай се и забрави за оранжевата дама ;)

shadows, мерси много за съвета :) Още сутринта ще се погрижа.

Lili каза...

Ааа аз се забавлявам с нея беее а и си развивам писателските умения!
Тфа за херпеса е полезно,хич не го трий :)

Neizi_ss каза...

Знаеш ли ..върна ме и мен в детството :) с вредните навици - част от които, както повечето хора си нося и до днес - обичам да ям на крак в кухнята, но задължително в лявата ми ръка има книга или вестник .... да не говорим, че са ми задължителен аксесоар за компания и на други деликатни места, когато посещавам :))))))))) ми скучно ми е инак :)
Пък късно вечер как четях книжки с фенерче под юргана - баба още и още мърмори, че съм си развалила зрението тогава ...ми да не са ме карали да си лягам рано - щях да чета на крушки, не на фенерче :))
И аз имах такъв мечок със слама ... ма не ми даваха да го пипам много ..и седеше за украса на спалнята - нали помните - едно време - по леглата имаше едни големи възглавници с волани и дантели и големи кукли се слагаха по средата :)
Хи-хи - ма славно временце беше :)

Aquawoman каза...

Нези, наистина славно :) Нашето детство беше романтично и щастливо, израстнахме на улицата, а времената бяха спокойни и играехме навън до полунощ. А сега децата прекарват деня си пред компютъра и се опознават по Скайп. Когато разказвам на малката за едно време, тя умира от смях и не може да приеме, че в седми клас още играехме на криеница, а за интернет дори не бяхме чували :)..

Антоанета Иванова - Jackie каза...

Вредни, ама си ги харесваме! Четох, четох коментарите и се смях искрено!
Е да, ама освен някои навици, които явно са присъщи на всички ни - да си похапваме както си искаме и къдено сварим, да си гризкаме нещо с книжка (основното е четенето, а гризкането е за "цвят"), също си похапвам пред телевизора. Вече няма кой да мрънка!
Но имам един навик, който никой не го е споменал - значи, най-много обичах, когато майка ми приготвяше пълнени чушки с кайма - аз я издебвах и си гребвах от плънката, още преди да ги е напълнила :). Това издебване беше като игра на котка и мишка :). Винаги съм си казвала тогава - като се отделя да живея савостоятелно, ще изяждам колкото си искам плънка, без някой да ми пречи! Е - наистина е така. Когато готвя чушки, изяждам плънката на поне две, преди да се отекат :)))

Aquawoman каза...

Jackie, а аз от кюфтетата :). Много обичам сурова кайма и само дебнех мама да се обърне, да загреба в купата с голямата лъжица :)). Колко шамари през ръцете съм изяла..

Антоанета Иванова - Jackie каза...

Позната картинка :)
Усмивки и... не яж сурова кайма, защото е вредно! :)))

Aquawoman каза...

Съгласна ! Но само ако ти не ядеш от плънката на чушките :))))

momenti-momenti каза...

Да живеят вредните навици! За къде без тях? Скука...

Aquawoman каза...

Амче как :) Дори и Лили го е изпяла: "Няма да съм ангелска жена, ако нямам дяволи в очите" :-)))
momenti-momenti, усмивки и хубави прaзници {}

Neizi_ss каза...

Леле ....като казахте за пълнените чушки - аз правех така с плънката засърмите ...и после винаги ме болеше стомах - щотои Ви е ясно, че ориза не е съвсем разврян :) а как обичах сладко тесто за курабиийки :))) --хихихи

Aquawoman каза...

И кашата, която остава по купата от кекса :P :))