мирише на влажна пръст. на залез след дъжд и на цъфнали диви божури.
вдишвам селския въздух, улавям всеки цвят по двора - на узрели череши и на уханния бъзак, откъсвам си малко за вкъщи, после още.
така не ми се прибира. в града...
мога да остана завинаги тук, с този аромат на цветя, заспивайки на скамейката, под младата лоза, потопена във "Вино от глухарчета".
по зелените хълмове отсреща овчарите вече завръщат стадата. дочуват се звънци на животни.
тук звуците имат друг смисъл. и цветовете.
животът има друг смисъл.
14 реакции:
Уха Бубе :) Къде е това спокойствие-изглежда покоряващо,още от портата.Взеха си си огромна глътка въздух-Браво :)
Усмивки и по-лек да е денят ти.Цуфки {}
Бубка,като видя толкова спокойствие, поне за една седмица намразвам града :(..
Малка, спретната къщурка, с колица и моторченце отпред... :)
Успокояващи гледки. Зареждащи.
Въпреки, че ценя подобни мигове, не бих могла да остана на село повече от три дни. :)
Хриси, а аз си мечтая за такъв живот. В някое китно село в близост до града, на не повече от 5 км, да мога да се придвижвам бързо.
Чист въздух, градинка и много цветя...
Определено забелязвам възродителни копнения по селото и у доста мои приятели.
Ама то... кой каквото няма - това иска :) Но въпросът е, че го искат за малко, тъй като всяко по-продължително нещо винаги крие риск от пресищане... и следователно - и от досада :)
Аз самата съм селско чАдо, погледнато откъм факта, че по месторождение съм от Ямбол, който за мнозина си е чиста проба провинция. Бабиното селце е само на половин час път с кола, а там природа - колкото искаш. И интересни истории, свързани с мястото, в които никога не може да си сигурен къде започва лъжата и къде свършва истината. Селски легенди.
Но човек жадува да отиде там, където се чувства конфортно. За жалост моята абсолютна неприспособимост към типично селските занимания ме превръщат в по-скоро пречкащ се лентяй, хахах.
Просто не се виждам (дори след години)да садя цветя или да отглеждам каквито и да било животни, различни от котка.
Туй то. :)
коМфортно*, извини ме... още си пия кафето :)
Бубе така и не каза къде се намира тази красотичка?
прекрасноооо
Ха-ха, Хриси ще излезем съгражданки :) И аз съм родена в Ямбол, но по стечение на обстоятелствата животът ме метна в Стз - град, еднакво любим и омразен за мен, и каквото и да правя да се "прибера" обратно, нещо все ме завръща в Зарата. Съдба и това е :))).
Напълно си права - човекът е човек, където се чувствува в кожата си.
@Лили, в едно китно селце до Стз.
@Ruta77, радвам се, че ти хареса :).
Усещането е прекрасно.Всъщност съм късметлия и имам двор, с асма и люлееща се пейка.Само,че вече дори в малкият град напрежението стега навсякъде. Използвай всяка минута за да се насладиш на спокойствието.
Чудно е, нали ти казах, че времето е само за разходки :)
@krizt,само това, че живееш в къща, а не в апартамент си е голям късмет ;) Благородно ти завиждам!
@Еос, не се сдържах :)) Да стоиш затворен между 4 стени дотяга, трябва ни от време на време и глътка въздух :)
Една закачка :) http://zoraeos.blogspot.com/2009/05/blog-post_27.html
Публикуване на коментар