15 юни 2009

липсваш ми...

последната мило-натъжаваща, натъртващо-носталгична и мокреща-миглите-ми-снимка в моя любим блог Yambol Daily Picture ! както си пия кафето, отпусната пред монитора и обмислям обедното меню, правя задължителната си разходка до сайта (топла прегръдка за автора му) и погледът ми се заковава върху червения покрив на нашия блок, в дъното на фотоса. заболя ме ! да, да, да - знам, че трябва да съм благодарна. живея в един от най-европейските Бг градове, където прекарвам добре и съм щастлива, тук се запознах с най-добрия мъж и открих най-яките приятели. изградих свой дом. но докато ги има тези снимки, ще принадлежа завинаги на своя град, защото тръстиката и старите води на Тунджа разказват приказки за щастливо детство, за мама и татко, за баба и дядо, плачат за първата любов, весело нашепват случки с истинските, стари приятели от махалата, които също са някъде така далече и може би също тъгуват...

17 коментара:

Хриси каза...

Подсмръъък :)
Всяка думица е вярна... и понеже мен също понякога ме обзема едно такова носталгично... мисля скоро да реша въпроса, като просто... отида там :)
Една голяма прегръдка от мене... и ще ми е любопитно да споделиш къде точно си живяла ;))

Aquawoman каза...

@Хриска, сродната ми душа :-))
Мила, израстнах до "Трите Вятъра", в един блок, близо до мястото на снимката. В последствие се изнесох в "Махалата на веселите вдовици" (ако ти говори нещо, защото и аз скоро научих, че така я наричат ;-))))- т.е. Васил Левски.
2005г. пак бях полудяла да се прибирам в Ямбол и с моята приятелка си купихме две съседни боксониери там. Голям живот беше - веселба и купон всеки ден, но отново се наложи да се завърна тук, и така..
Не мога да избягам от тоя град и това е, баси - вече станах суеверна :-)).

Neizi_ss каза...

Няма да бягате :) и аз съм дете -идиотче-патриотче що се отнася до специалната връзка, която има между мен и родния ми град - Силистра - направу ми идва да удуша всеки, който се произнесе напреки ...адмирирам всички, които питаят такива мили чувства към родния край ...че ако избягаме всички, кой ще остане ... затова наслаждавайте се ...и пазете спомените - те наистина топлят :)

Владимир Иванов (krizt) каза...

напускал съм градът си няколко пъти. Не харесвам това, в което се превръща.Винаги обаче се връщам, защото там са приятелите и спомените от детството.

Aquawoman каза...

@Нези, топлят и ...болят :-(. В къщи е най-хубаво !!!

Aquawoman каза...

@krizt вярвай ми, и пари да ми дават не бих останала тук завинаги, а за чужбина да не говорим ! Зная, че един ден ще се прибера "у нас" .

Хриси каза...

@Аквичка... "Трите вятъра", значи...ееех... аз бях малко по-надолу (или нагоре, зависи от кой край ще го погледнеш), в "Златен рог"... То нищо златно няма в него, де... ама каквото и да стане - това е най-сигурният пристан :)
Срещите ни са редки, но затова пък винаги са по-запомнящи се :)

Aquawoman каза...

Значи сме що-годе съседки по махали . Сигурно сме се засичали някъде из парка :-))..

Хриси каза...

Може и не само в парка да сме се засичали :))
Няма да се изненадам и ако се окаже, че имаме общи познати, или пък, че "сме се мяркали" из центъра... :)))

Силвия Тенчева каза...

Привет Дани,да разбирам ли,че си от Ямбол?Ами този град ще го помня цял живот,защото преди много години на вашия стаoион станах мс(майстор на спорта)а това звание е пожизнено,скоро ми се наложи отново да бъда в Ямбол ,спах в хотел Кабиле, а дните прекарах в зала Диана,РАЗБИРА СЕ ОТНОВО ПО РАБОТА..АБЕ ГОТИН ГРАД И ХУБАВИ ХОРА,ЦЕЛУВКИ!!!

Aquawoman каза...

@Силви, мерси ! :-) Драго ми е, че свързваш моето градче с такива скъпи спомени !

hope каза...

Никога не съм ходила в Ямбол, но напоследък чувам все хубави неща за града. Надявам се един хубав ден и аз да мога да споделя впечатления.
Аз съм от Шумен и също така си обичма града като вас. И не бих отишла в друг град да живея. Тук ми е минал целия живот досега. Тук са ми и най-милите хора.

Aquawoman каза...

@hope, Шумен е от познатите ми местенца. Имам богати впечатления, защото ходя сравнително често, на гости на едни приятели. Центърът ви е хубав и много подреден, имам си и любимо капанче :-).

Антоанета Иванова - Jackie каза...

Опитвам се да те разбера. Знаеш ли - никога не съм живяла в друг град, освен в София. Но ми се струва, че в София е различно. Сменяла съм няколко адреса и съм се чувствала добре.

Aquawoman каза...

@Jakie, аз лично не обичам много шумни градове (хеле па София), но пък си имат голямо предимство - богатството от възможности : за работа, за реализация, ако щеш и просто за живуркане. Затова ние, от малките градчета се ПРИНУЖДАВАМЕ да мигрираме. Наскоро четох някъде в нета, че Ямбол е най-бедната община в България :(. Какво да правиш в такъв град, освен да се влюбиш, ха-ха :-))
При мен лично нещата стоят по-различно - тук са всичките ми приятели, като съм в Зарата плача за града си, като се прибера в Ямбол, рева пък за приятелите ми. Последния път си счупихме телефоните да си звъним, склоних да дойда за 3-4 месеца, а останах отново. В живота ми винаги е било така : не ми се дава да имам всичко на едно място, вечно съм изправена пред дилеми и трябва да избирам, винаги жертвам по нещо :-( .

Ирония Идиотова каза...

Варна винаги е в сърцето ми.., обаче живях една година в Хасково и все не мога да се отърва от усещането, че това беше най-щастливата ми година. Може би, защото съвпадна с един дооста преломен за мен отрязък от живота ми. Създадох приятели в няколко града, но това пусто Хасково..:)"Някой" ми каза, малко преди да замина:- "Ще се върнеш пак.."..Не ми е родно място, но адски ми липсва. Е, на това сега какво му се вика?!:))Аквичке, имаш способността в един момент да радваш, в друг да навяваш сластна носталгия:))И в двата случая все си е хубаво:)

Aquawoman каза...

@Ирония, а ако знаеш аз как го харесвам! Такова приветливо градче! Обичам да ходя там на разходка, и хората са добри.