07 юли 2009

чакай ме в Инкогнито, мила..

до последната страница трудно разделях фантазията от реалността, препрочитах изречения по няколко пъти, опитвайки се да схвана мисълта на Том Робинс - песента на живота, изпята върху 300 страници или сексуалните фантазии на един застаряващ мастурбиращ писател ?
всъщност "Вила Инкогнито" е блестяща и това наистина няма значение...
"Никога не знаеш с кого говориш" е мотото на книгата.
Тануки не е просто герой от японския фолклор. Тануки е куче, въпреки, че малко прилича на язовец, Тануки може да се преобразява в сексапилен мъж, да пие саке и да съблазнява земните жени както никой друг, той е неуморим любовник, той има огромни тестиси и когато идва на Земята си прави парашут от собствения си скротум. Тануки е звяр и чука като звяр. затова жените го обожават.
но пред любовта и Тануки е безсилен. тя се казва Михо, бедна, но добродушна селянка, приютена да живее при местните монаси.
картини на изгаряща похот, страст и пиянство до безпаметност, рисува първата част на тази необикновена книга, будистки храм, чиито стени светят на слънцето от спермата на животното, и едно прокълнато от боговете дете, родено от забранената любов между жена и извънземен звяр.
нататък - трима американци от военно-въздушната армия, които обществото отдавна е зачертнало - като загинали във Виетнамската война, остаряват заедно в Лаос, търгуват с наркотици, и живеят безгрижно и щастливо.
книга за свобода и любов, която не жали чувствата и остро се присмива навсякъде, където живее фалшът - човешките отношения, държавата, парите, религията, криворазбрания морал, дори на самия живот..
/харесва ми идеята да ви представям всички книжки, които са ме докоснали, затова направих нов етикет в блога "прочетени книги"/

6 коментара:

Plamena Markova каза...

И на мен ми харесва идеята ти за прочетени книги :)

Тази определено звучи... нестандартна и интригуваща. Виждам, че си я взела от библиотеката. Утре имам път към нашата и ще си пробвам късмета да я потърся.

Aquawoman каза...

@Plamena, няма да съжаляваш. Книгата предразполага към сериозен размисъл - за смисъла на съществуването ни, като на всяка страница осмива човешката суета и глупост, също и лъжливия морал в смешното ни общество :)..

Ирония Идиотова каза...

След като изчетох "Б като Бира" ,Робинс стана един от любимците ми..Имайки предвид моята любов към бирата, детското във всеки човек и неговата проява ,и целия смисъл на дребните неща::))) Препоръчвам ти я:)Детски роман за възрастни:)
Както и други от него-"Бърни Кълвача", "Дори каубойките плачат", "Дивите патици летят назад"...:):))
Аз го наричам" шантавия ми писател":)))Абстрактен е:)А колко е шантав, това зависи читателя и как ще интерпретира изчетеното от него:)
Признавам си,че бях малко разочарована от "каубойките" , защото си помислих,че става въпрос за едни и същи герои, с различни сюжети, но.. Изчети и сама прецени:)
Много хубава поредица си решила да има в блога ти. С интерес ще следя , коментирам и се надявам да научавам за книги и автори, които съм пропуснала;)
:))

Aquawoman каза...

@Ида, "Б като Бира" ми я препоръчват за втори път и вече ще я потърся. Заплюла съм и "бай дъ уей" от Джеки Стоев :)).

momenti-momenti каза...

Ужасно любим автор ми е Том Робинс!!! Б кто бира е супер сладурска... и много мъдра! Особено за шева...ще видиш! Прегръдка, Аквичка!

Aquawoman каза...

@momenti, къде се загуби, липсваш! :) И аз се влюбих в Том Робинс и ще прочета непременно и другите му книги ..