26 юли 2009

неделни мисли

лаваца и тиха музика в неделя сутрин. не ми се закусва, става ми отново тъжно и си спомням за вчера, когато отивам да купя понички на милото, а една малка женица пред мен се моли на продавача за половин порция, защото няма пари. и пак ми се насълзяват очите от спомена, и сега като снощи се замислям за всички добри бедни хора, докога ще теглят и защо са наказани. кое е правилно - да и купя понички или да я подмина, за да не я унижа двойно, разсъждавам после на път за вкъщи. по-късно усилвам някаква песен и потъвам в "Тop secret" на Хартвиг Хаусдорф, от която научавам, че тибетските монаси могат да материализират мислите си и това се нарича "тулпа", че в Източна Африка е уловена риба, на която с арабски букви ясно е изписано "Няма друг Бог, освен Господ", а монахинята Мария Колонел никога не е напускала манастира, но неизвестно как, е прелетявала 5 000 км да проповядва на индианците джумано, и тази дарба - да бъдеш на две места едновременно е известна като "билокация" . не се съмнявам в чудесата, дори в такива изключителни, Хартвиг, и макар, че се идентифицирам с христовата вяра, вътрешно съм езичник, с основна вяра в доброто и в "аmor magister optimus". затова слабо ме вълнува дали сме извънземен научен експеримент, военен фронт на живи богове, или всичко е безумна игра на енергии. единствената ми вяра, която няма да се разклати, е вярата, че любовта ще спаси света. резен пъпеш и отново кафе, когато излизам на терасата, на сянка, да изгледам най-накрая "Whitechapel"

8 коментара:

Владимир Иванов (krizt) каза...

Замислих се и аз за тези хора.Наказани несправедливо не от съдбата, а от обществото с безразличие. Загледани в чудесата, ги подминаваме с мисълта " на мен това не може да се случи", но дали е така? А вярата в любовта?Това не е чудо, но ще се случи.Не знам кога, но е неизбежно.

Aquawoman каза...

@krizt, последните 15-20 години вече и любовта ми изглежда като чудо. Хората се увълчиха, всеки се е затворил в себе си, с единствената мисъл за оцеляване, усмивката изчезна от лицата..

Владимир Иванов (krizt) каза...

Не гледай хората отвън.Това е само маска, за самозащита. Опитай се да надникнеш вътре. Вътре все още има топлина.

Lili каза...

За пореден път се убеждавам,че хората сме животни с мисъл.Все едно сме наказани да мислим и премисляме всичко.Бих купила на жената понички,но не веднага.Бих поръчала две порции и след това бих я догонила..именно за да не усети унижение,а искрена съпричастност,защото всеки от нас може да се окаже на нейното място.
И аз вярвам в чудеса Бубче.Има ги.И чета една поредица фентъзи,която ми се иска да е истина.Препоръчвам е горещо на всички : Мечът на Истината-Тери Гудкайнд,14 части са.
Не се натъжавай...или потъжи си..но умерено,не ти отива да си тъжна.Гуш!

Силвия Тенчева каза...

Страхотен постинг,направо ме уцели в сърцето,все едно себе си гледам,днес аз пък купих на едно бездомно коте кремвирш,вече го казах в друг блог,редовно давам пари на такива хора или им купувам кафе или каквото и да било друго,винаги много се разстройвам,страхотна си Дани,а любовта тя е двигателят на нашето ежедневие,целувки!

Aquawoman каза...

@Бубка, да , всеки може да се окаже на нейно място, но има толкова хора, които не го проумяват, мислят, че са недосегаеми за нещастието. Както каза @krizt - всеки е сигурен, че на него няма да се случи. А това съвсем не е така - човешкият живот се преобръща за секунди :( . Затова трябва да бъдем по-съпричастни..

@Силви и мен много ме заболява. Особено за деца и възрастни хора,
защото са най-безпомощни :((
Човек може да им помогне в определен момент, но няма вълшебна пръчица да им оправи живота, и утре те пак ще са на пътя, и пак ще се молят на някой :(

таничка каза...

Много хубаво си го написала- чувствено и дълбоко. Поздрави!

Aquawoman каза...

@Таничка, радвам се да те видя! Нещо се загуби напоследък и по-рядко се появяваш в блога си.. Поздрави! :)