25 август 2009

благодаря!

1000 нежни прегръдки на Нези и Хриска, и благодарности за двете нови награди "Златен Блог" и "Смехлър". ще наруша правилата на първата, да я връча на 10 човека, защото нямам време да проверя до тук кои са наградени и навярно ще повторя.
привет на Нези, Бубка и Ида за завръщането, липсвахте ми и ви обичам, и съжалявам, че напоследък и аз съм залипсвала, но обещавам, че няма да е за по-дълго от един месец, просто наистина съм много заета, накрая успях да убедя милото да заминем в моя град да живеем, което е голяма победа за мен и жертва от негова страна. не ми се стои вече тук, също не знам и какво ще правим в малкия град, но си признавам, че ужасно умирам от страх, и все пак имам доверие в съдбата.
слуша ми се тишина, не искам да чувам грохот от коли, и ми се върви по стари места, със стари приятели, така без посока, броят ми се котки по улиците и птици по покривите, ритат ми се камъчета и ми се диша нашия въздух, става ми се късно.
искам у нас.
когато преди години сме на гости в Македония, на наши приятели, се запознавам с някой си изтъкнат сръбски антрополог. заговаряме за история, за нации (т.е. той си разговаря, а аз мълча като глупава блондинка, защото темата ми е слабо място), после монологът се отклонява към неговата наука, следват скучни истории за хора и дълги лекции за черепи и кости. след това започва любопитно да опипва главата ми, да натиска тук и там, накрая разглежда подробно ходилата на краката ми и открива топлата вода "не може да си българка, у теб няма дори жилка славянска". пич, аз не знам дали съм българка, и в нашата държава отдавна никой не знае какъв е, но ти не знаеш, че човек е такъв, какъвто се чувствува, и дори на сто години да стане, една част от него все го дърпа към родното място. необяснимо, но факт.
искам у нас.
добре дошла, есен, ще бъдем ли щастливи заедно?

6 коментара:

Владимир Иванов (krizt) каза...

Винаги е хубаво да се завърнеш в къщи.Всичко ще бъде наред, просто всяка промяна ни докарва тревожно чувство, но то ще отмине.

Хриси каза...

Прегръдчици и за теб, Дани! :)
Домът е там, където е сърцето, казват. Винаги ще се връщаме - за малко или за дълго, но корените лесно не се изтръгват... :)
Радо с най-голямо удоволствие би сменил софийското си жителство и би се забил в Ямбол, за да живеем там. Съвсем сериозно. Харесва града, и би тръгнал на минутата :))

Поздравления за крачката... и смелост! :* :)

Lili каза...

Ох,Бубеее...Липсваше ни :) Много целувки и Обичам теееееее :)
Радвам се за голямата ви стъпка и пожелавам успехи,прекрасни емоции,много любов и безпроблемно преместване :)
Цунки {}

Силвия Тенчева каза...

Дани,добре дошла отново,чудех се къде си?Липсваше ми определено!Да разбирам ли ,че си се прибрала в Ямбол?Хубав град,нали знаеш доста съдбовни неща са ми се случвали в него,поздравления ,аз го харесвам,има атмосфера!Целувки бейби най-сърдечни от мен!
Относно антрополога,ако види българка висока 1.85 не знам какво ще си каже,но аз съм родена като теб ,тук в Бг,страхотна нация сме:)))

angie каза...

напомни ми Уилям Уортън - "Отвъд килера".. и неговото любопитно завръщане в родния град:)

желая ти само хубави неща, много слънце и ведрина, усмивчице:)

Kemerova / Sky каза...

У дома винаги е най-хубаво...
Заповядай при мен за награда!