03 септември 2009

"Една твоя дума" от Елвира Линдо

"-А над мен? - изкрещях му аз. - Над мен кой ще се смили? Неща, с които човек свиква. Свиква да не се огорчава от незачитането на хората. В душата ти поникват мазоли като тия на ръката ти." "-А къде остават любовта, приятелството. Къде са те? -Откъде да знам. И аз това се питам. -Искаш да си тръгнеш от тук с чувството, че Бог ти прощава? Не, не е точно така, искам да си тръгна... как да ви го обясня, искам Бог или вие самият, защо да отиваме толкоз далече, искам вие да ме разберете, да разберете, че понякога правим грозни, подли неща, защото животът ни също е грозен. Отец Лоренцо се изправи и изтърси расото си, сякаш искаше да се отърси от всичко, което беше чул. -Не знам - казах - изживявам лош период и не знам към кого да се обърна. Докторът от поликлиниката ме гледа самодоволно, вие ми се карате, ще взема да отида на фризьор, там като си платиш, са любезни с теб." човек идва сам на този свят и сам си отива, и за цената на човещината.

7 коментара:

Розичка каза...

Не съм я чела книгата, но звучи интересно. Ще я добавя в списъка за четене! :)

Силвия Тенчева каза...

Дани,някък тъжно ми звучи,всеки от нас има лоши периоди,не ли си забелязала,че те се редуват непрекъснато с хубавите преживявания,после пак нещо униваме и после пак сме весели,добре е казано-къде отива любовта?Тя трябва да е винаги с нас,да си я носим в сърцето дори и в отношенията с хората ,приятелите си и най-близките до нас!

Еoc каза...

Странни сме ние човеците, толкова сме крехки и раними, толкова самотни. Често се борим за неща, които са ни под носа и не ги забелязваме, често оценяваме хора и обстоятелства, едва след като ги загубим.. вечно се лутаме в търсене на отговори, а не умеем да задаваме въпросите.. Бог не може да ни прости, ако ние не сме си простили..

Aquawoman каза...

много хубаво сте го казали. докато четях книгата(която е предимно размисли на едно младо момиче, пряка реч почти липсва) се връщах назад, може би в пубертета, когато още опознаваме света, но го виждаме с наивните детски очи, когато вярваш в справедливостта и очакваш, че светът ще ти отвърне по същия начин, по който ти се отнасяш с него, когато мислиш, че ако си перфектен във всичко и животът ще се отнесе перфектно с теб. едно след друго разочарования от любовта, от лицемерието, въпроси това морално ли е или не, а хората защо се делят на бедни и богати, за изневярата и бисексуалността и още, и още.

Neizi_ss каза...

Освен всичко друго се замислих, че да отида на фризьор ми действа псехитерапевтично ... плащам не просто да са бюбезни с мен, но и ме правят красива - по-важното е, че на никого не преча докато мрънкам за това или нова - даже ме стимулират да си кажа още и още :)и мен току ми олекне на сърцето ...

Ирония Идиотова каза...

Ох, не знам. Честно казано знам, но от толкова години се опитвам да не мисля върху подобни неща,че съм създала една бетонна стена, която е като предпазна мярка срещу всичко онова за което Акви е писала, както и рикошетите .. Всеки знае, че човек е хищник, но той (човека) прекали. Надмина границите си, обърка думата"самоъсъхранение" с нещо повече.Опитва се да излъже природата някак си. "Човек идва сам на този свят и сам си отива" ..Да, така си е. Но и:-"Човек сам се ражда и сам умира, а през останалото време някакви хора непрекъснато се опитват да му досаждат". Смешно и жалко в същото време.
Акви! Дай една усмивка:)

Aquawoman каза...

Усмих, мила :){}
И аз издигнах мои непробиваеми стени, да ме предпазват, и през годините от много наивна станах много мнителна. Дори понякога се обвинявам, че гласувам прекалено малко доверие на хората, но в повечето случаи това ми помага.