все едно

вече няма значение дали ще си тръгнеш и ще заселиш съдбата си другъде или напук ще стоиш да направиш на гордостта си услуга. няма значение дали ще останеш когато вече липсва съмнение че хората вървят на обратно а истината преобръщат наопаки.

не е важно всъщност, че любимите ни се променят не е важно че когато падаме обикновено ни предават. важно е така да ме прегръщаш докато пием кафе в колата и нежно ме наричаш "мила" когато пускаш любимата ми песен. от вятъра замръзва лицето ми и затреперва гласът ми, но не затваряй прозореца за да ми кажеш после, че и разрошена съм хубава. не искам не помня и не познавам тези които си отидоха. не вече. казвам ти да помниш когато после ме изпращаш в тъмното: никога не ме предавай!

Задушница

когато между драмите ми се случи и нещо весело, се колебая дали да се сърдя на живота или да му се усмихна ?! жито и .......торта (по най-необичайния и смешен повод) животът си е шегаджия . моите приятели също .

по-късно от късно

от всеки миг болката нараства, изменя се, придобива непознати до сега форми, може би търси отчаяно съвестта ми, защото вече на висок глас задава въпроси. чака. гледа ме настойчиво в очите и търси отговори. не иска да си тръгне. няма да си тръгне. стари рани се отварят отново, кръвта бликва навън пълна с гной от премълчани думи, осъзнати истини, от закъсняли прошки. 'КЪСНО Е' става все по-голямо, по-огромно, вече прилича на великан, надвесен разплакан над мен. иска да ми говори, моли се да го чуя, протяга за милост към мен ръце. повече не мога да чакам, искам да плача, да ти кажа всичко, първо, че те обичам и ти прощавам! прости и ти ! чуваш ли ? ще дойдеш ли ? тук ли си ? можеш ли да чуеш ?

Светлина по Пътя

лека почивка, Даче! последна целувка с любимата ти песен (сякаш си знаел)... дано пак да се срещнем !

14.02

любовта ми е убийствена като морска буря

непредсказуема като душата на върколак

с цвят на кръв, като неговата блуза

безсмъртна като вампир

този месец ...

слушам -> румънска музика гледам -> ретро филми чакам -> справедливост желая -> да не съжалявам за решенията си опитвам се -> да продължа уча се -> (и аз) да бъда нагла забравям -> за гордостта си радвам се -> на три седмици почивка забранявам си -> всякакви излишни емоции Урок на месеца -> "Както хората с мен, така и аз с тях" днес експерименти в кухнята - боб чорба със (специална, приготвена с лук и много подправки) сланина. новата ми манджа, подходяща повече за селска къща и за пенсионери без зъби, в началото усмихна мама и Гло, но после си облизаха чиниите . консумирам почивката пълноценно и ненаситно, все едно са ме държали на въже. искам да пътувам, да не се прибирам, да посещавам нови места, а сутрин да осъмвам с бандата в някоя уютна механа. но вместо това се излежавам в оранжево-топлата ми стая, чета книжки, следя сериалите и готвя боб :). защото всички са заети .

нищо, пак е хубаво ! идеята да опитам с Windows 7 е на Шоша, но изобщо не съжалявам. а тия рози му стоят така приказно ...

почивкааа

най-после свърши работата.

беше прекрасен ден, слънчев и горещо-съблазнителен . почивка и разходка привечер. кални станахме до уши, но изсмукахме всичко от слънцето и заредихме чакрите :) сутринта се сетих,че дневничето ми навършва годинка. браво на него :) само непукист като моят блог може така търпеливо да изслушва, записва и съхранява цялата ми бъркотия. а аз обичам да се ровя в миналото. и да поглеждам в старите снимки. според Google Analytics средно 30-35 уникални посетители дневно ми отделят минутки от свободното си време. Миси ! спечелих и няколко нови приятели, които се осмелиха да ми пишат на имейла. в Стара Загора настъпи лято. и никой не може да ме убеди, че греша :) в следващите свободни дни(ако не мине котка път) ще осъществя дълго замисляното пътуване.

а сега е време за релакс и интересен филм :)

02.02. на "Райска ябълка"