Вредните навици не са вредни

Стоим с баща ми в кухнята, аз мажа палачинки с конфитюр, все още неразсънена, правя и опити да разглеждам списание, той ми обяснява, че не бива да ям права, между другото дали съм чула, че Турция ще обезщетява бежанците от Одринска Тракия, ей дочакахме най-накрая, защо не е жива баба ти да види, и недей ти казвам да ядеш така права, видя ли съседът каква тераса прави, ще седнеш ли накрая... Най - обичам някой да мърмори точно като седна на масата, бил той и добричкият ми татко, или мама, или който и да е. Оставям палачинката и продължавам само със списанието. Татко отлично знае, че от малка съм си екземпляр и изтъкнат експерт по неприлични навици. Като например да си режа ноктите на масата. Всеки път по закон, поне два нокъта катапултират в чинията с манджа или в най-близката чаша. Но това не ме отучи да го правя. Или да закусвам сандвичи с лютеница в леглото (Господ здраве да му дава, на който е измислил "Ариел" ..) Разполагам и с доста по-срамни, които ще ги спестя, защото не са за телефон. За вредните ми навици разказва още ранното ми минало - благодарение на детското ми влечение към хирургията, всички плюшени играчки, които постъпваха в нас, биваха системно оперирани от язва и апендисит (много харесвах тази дума), а мама вървеше след мен с прахосмукачката, да събира ватата, пръсната из цялата стая. Най-много страдаше един голям плюшен мечок, пълен с талаш, наследство от братовчедка ми. След многократна лекарска намеса, замина при баба ми, където бе кремиран в печката и избавен завинаги от мъките, а аз порасвайки осъзнах горчивата истина - на мама просто и беше писнало целодневно да чисти пода от стърготини. Какво да направя като има неща, които ми харесва да върша, ей такива едни безобидни и не толкова безобидни навичета, но с които съм свикнала и нямам никакво намерение да се отказвам от тях. Ако чувствувате липса на настроение или гадно главоболие, ако от седем-осем часа ви се спи, най-вероятно още сте на работа. Направете нещо шантаво преди да си тръгнете, това гарантирано ще ядоса шефа, а вас ще ви усмихне :).

Ако е писано да се обесиш, няма да се удавиш

Просто сме си такива. Все се опитваме да "изправим" съдбата. Борим се, падаме и ставаме, раждаме се и умираме всеки ден. Някои бързо се предават. Други (наивници като мен) си пускат един филм с хепиенд и се надъхват отново, че всичко зависи от тях и животът е прекрасен. На другия ден бъркотията е същата и тъжното си е пак там. Учим мъдрост от дебелите книги, цитираме мисли на големи философи, слушаме хубава музика. Всеки се крепи по неговия си начин. И се опитва да пребъде. А може би всичко е писано. Някой, облечен в съдийска тога, отдавна е ударил с чука. Присъдите са произнесени. Без право на обжалване. Тогава защо се дърпаме ?

детска радост :)

ха-ха старият велосипед, който свалих от тавана, да докaжа, че не съм ужасно мързелива ( с намигване към Вики ;)). второто полугодие включва сутрешно бягане, един път седмично федербал и каране на колело. обещавам пред свидетели :P

За живота ни между ХЛЕБАРКИТЕ

Какво хубаво време за писане. Тази година ме освободиха от половината задължения покрай празника и още от обед съм готова. И докато вие се суетите около яйцата и печенето на Великденски кифлички, аз вече отпускам пред компютъра, чета блогове, пия топло кафе и отвреме на време излизам на въздух, да изпуша някоя друга цигара. Преди два дни си обещах да не публикувам мрачни неща, но какво да направя като ми напира вътрешно и искам да го споделя. Но това не значи, че съм в лошо настроение, напротив - чувствувам се прекрасно, а настоящата публикация е просто едно леко сравнение. Знаете ли подробности за хлебарките ? Аз не знаех, защото сме нямали досега, но наскоро се сблъсках пряко с такава гадинка в банята, и понеже малко се постреснах, седнах да прочета туй-онуй за тях. Хлебарките са най-често срещаните, особено досадни и опасни домашни вредители. Могат да се заселят в дома ви по различни начини и дори да се прехвърлят от съседната сграда. И обърнете внимание- хлебарките съществуват повече от 320 млн. години благодарение на изключително голямата си приспособимост. Звучи страховито, нали ? Но аз познавам и такива хора. Хора- хлебарки. Промъкват се неканени в живота ти, настаняват се удобно в личното ти пространство и започват да се хранят от теб. Основните им приоритети са любопитството и клюките. Връщайки се назад се сещам, че съм имала сблъсък с хора- хлебарки още в ранно детство. В нашия блок си имахме една леля Елена, която прекарваше целия си ден на двора и основната и задача беше да разпитва всички преминаващи. "-От магазина ли се връщаш? -Какво си купи? -Верно ли е, че си на нова работа? - Жена ти какво ще готви днес?" А за всяка по-пикантна клюка "заплащаше" с някоя друга- за съседите. Никакви тактични забележки или намеци не можеха да я спрат да извършва любимото си занимание- да рови в живота на хората. После като пораснах разбрах, че колкото по-голяма ставам, толкова повече ще расте и любопитството на хлебарките. То винаги се движи успоредно с възрастта. Защото на децата не се случват кой знае какви големи работи, но на възрастните... Борбата с хората- хлебарки е почти невъзможна. И те като гадните животинки са изключително досадни,упорити и издържливи. Биха оцелели и при ядрена война. Хлебарките се хранят с всичко. Дори с картон и сапун, но в големи количества. Човекоподобните също не подбират- за тях е все едно дали Иванка днес ще готви боб или си е намерила нов любовник. Важно е да научат всичко, за да заспят спокойни и добре осведомени. Аз за себе си отдавна съм намерила сигурно лекарство срещу тази напаст- убивам ги с пренебрежение и презрително мълчание- всеки път когато ги засека на улицата, в асансьора, между колеги или по телефона. Същото съветвам и вас .

пролетно почистване на блога :)

сутринта почистих приблизително 50 публикации в блога си : ) всички, които ми бяха като трън в очите, защото са  свързани с нещо тъжно и лоши спомени. имам навик често да се връщам назад, препрочитам, разглеждам стари снимки и преживявам отново всичко. затова не искам нищо да ми напомня за трудни моменти. дано да не съм сбъркала :)

преди лятото

някаква песен - просто така, да раздумам тишината, само да я разприказвам, да излича неизбежните въпроси, които напират отвътре - навън. от застояване в къщи сама, се уморявам. прелиствам книги, гледам филми, от час на час чатя с приятели, да не корозира ума ми. между всичко си мисля за предстоящето, фантазирам за море и за целувки. а дотогава ще остана неразпечатано писмо, пълно с обяснения в любов, скрито в някое тайно чекмедже...

Music Playlist at MixPod.com

Мъглиж и Мъглижки Манастир "Св.Николай Чудотворец"

това не ми е първото отиване в Мъглиж. но предните пъти беше адски студено и нямах нито време, нито възможност да обиколя и да събера впечатления. и понеже на пролет хич, ама хич не ме свърта у нас - къде, къде - в Мъглиж . съчетах в едно - гости и приятна разходка. макар и малко, е много обаятелно градче. стари къщи, къси и тесни улички, топли и гостоприемни хора. по пътя всичко е така :) цвят, зелено, цвят, зелено... първо се изкачихме до паметника на Септемврийското възстание. няма да казвам, че е много внушителен, защото се вижда. но градът отгоре е наистина приказна гледка ... полянката на върха, където спряхме да починем, защото изкачването до горе е цяло изпитание :) храмът "Св.Димитрий" на центъра. такива са всички улички ... едно от дюкянчетата в градчето. Манастирите са ми любима тема, затова как ще пропусна Мъглижкия :)) скрит е на много красиво място, скътано в полите на планината, на тихо ... "Св. Николай Чудотворец" (инфо) външната порта. църквата на манастира и вътрешния двор. монашеските килии и спалната база. иконата върху чешмата пред манастира. ( по пътя на връщане мярнах още една чешма, с лика на св. Никола, а отпред с издълбан надпис " Отче Николае, моли се за нас ! " съжалявам, че не я снимах, беше много красива ... вечерта на гости, с Ямболска гроздова и салатка :)) ммм...имат чудна мерудия :) по пътя обратно вече не бързах и спирах постоянно за снимки. пролет навсякъде . прелест ...

Благодаря !

ако можех да те излекувам с любов ? бяха първите ми думи, породени от напълно спонтанна реакция, като видях бялото ми любимо птиче да залита в клетката, с наранена човчица и замътнен от болката поглед. за един миг всички безсмислени тревоги за глупости, претъпкали до горе ежедневието ми, се стопиха. с безсилието на пълен аматьор в гледането на птици, отчаяна, че не мога да помогна, исках само да я взема на ръце, да я стопля до сърцето си и шепнейки колко я обичам, да я излекувам. как точно в неделя се случи, когато никоя клиника не работи :( интернет! секунди след това Aquawoman е седнала пред компютъра и за два часа преравя всички сайтове и форуми, изпрочита всичко предложено от Google, и пребърква най-малката дупчица, където е скрита думата "папагал". и ето - птичката е излекувана в домашни условия, човката и е намазана обилно със зехтин, за облекчение на болката, и до вечерта показва отново признаци на живот, подскача весело из клетката и дори се опитва да чурулика. Господ здраве да им дава на всички непознати хора, които си правят труда да напишат нещо полезно в Интернет, за да помогнат на невежи като мен !

моята пролет

отново в къщи. прибрана, сгушена, приютена горчиво чувство на носталгия, с разбирането кое прави едно място дом. не искам да мисля за заминавания. нещо в мен се ражда отново когато съм в къщи - нетърпение да видя как се буди слънцето в прозореца, да усещам пулса на пролетта по новите цветя на двора, да гледам покривите на къщите и птиците, докато чакам да заври кафето сутрин. запазвам го скрито в сърцето, като резервна Любов за следващото отсъствие.