i want more

ужасно симпатичните планове могат лесно да се провалят, ако не си добре осъзнат, не ти достига мотивация и кураж да рискуваш.

днес се събудих с тази мисъл и в прекрасно настроение, въпреки, че очаквам труден септември, макар, че се лутам в мъгла от неясноти. но си казах, че човек е по-висок от тревогите, че не бива да ги превръща в страхове и само тогава може да ги победи. спомних си и за едно обещание, което си дадох на 12 октомври миналата година, наистина трудно обещание, но което спазих въпреки проблемите и на много висока цена. и днес съм убедена, че човек може да се справи със всичко, ако знае точно какво иска и когато остане верен на себе си до край.

"it's out with the old and in with the new" пее Ашли Тисдейл, а аз ви желая от сърце шарена есен и хубав септември:)

вдъхновение

с кеф, превзетост и усмивка се изпъчвам

с последната награда, мерси Sky!

за старите спомени и за хубавите моменти,

и за това, че сме заедно още от началото,

я присъждам на Бубка, Нези, Силви и krizt.

нали съм ви казвала, че ви обичам? :)

благодаря!

1000 нежни прегръдки на Нези и Хриска, и благодарности за двете нови награди "Златен Блог" и "Смехлър". ще наруша правилата на първата, да я връча на 10 човека, защото нямам време да проверя до тук кои са наградени и навярно ще повторя.

привет на Нези, Бубка и Ида за завръщането, липсвахте ми и ви обичам, и съжалявам, че напоследък и аз съм залипсвала, но обещавам, че няма да е за по-дълго от един месец, просто наистина съм много заета, накрая успях да убедя милото да заминем в моя град да живеем, което е голяма победа за мен и жертва от негова страна. не ми се стои вече тук, също не знам и какво ще правим в малкия град, но си признавам, че ужасно умирам от страх, и все пак имам доверие в съдбата.

слуша ми се тишина, не искам да чувам грохот от коли, и ми се върви по стари места, със стари приятели, така без посока, броят ми се котки по улиците и птици по покривите, ритат ми се камъчета и ми се диша нашия въздух, става ми се късно.

искам у нас.

когато преди години сме на гости в Македония, на наши приятели, се запознавам с някой си изтъкнат сръбски антрополог. заговаряме за история, за нации (т.е. той си разговаря, а аз мълча като глупава блондинка, защото темата ми е слабо място), после монологът се отклонява към неговата наука, следват скучни истории за хора и дълги лекции за черепи и кости. след това започва любопитно да опипва главата ми, да натиска тук и там, накрая разглежда подробно ходилата на краката ми и открива топлата вода "не може да си българка, у теб няма дори жилка славянска". пич, аз не знам дали съм българка, и в нашата държава отдавна никой не знае какъв е, но ти не знаеш, че човек е такъв, какъвто се чувствува, и дори на сто години да стане, една част от него все го дърпа към родното място. необяснимо, но факт.

искам у нас.

добре дошла, есен, ще бъдем ли щастливи заедно?

C`est La Vie

много се подлъгах по заглавието, а всъщност търсех весела книга, да уплътня времето преди заспиване, но да, тя наистина е забавна, но и ужасно сериозна, и по-точно е като брака - отвън с лъскава и весела корица, а вътре пълна с неудобни истини. според Кати Лети бракът е за лицемери и за наивници. а формулата за идеалния брак?

1 лицемер + 1 наивник :)

поздрав

Create a MySpace Music Playlist at MixPod.com

чух я преди малко в блога на Галина и ми се разтуптя сърчицето, мама ми я пееше като бях дете, а после научи и моето дете да я пее. в събота е Голяма Богородица, ако отидете на църква запалете една свещ и за мен, и ми пожелайте успех :) а аз заминавам по работа и ще се върна след няколко дни. Прегръдки!

Carry On

срам и позор, че сега го открих. при все, че са го давали по GTV, при все, че съм фен на английския хумор, и че компютърът е пълен до гуша с британски идиотски сериали, този не бях го гледала. и дори не съм го чувала! това чудо на чудесата, този шедьовър на английските изцепки :)

свърши ваканцията

музикално и интернетно в последните свободни дни. Sunshine Live и любимите ми пъзели, и много разходки под слънцето с бавни целувки и дълго правене на нищо, и после вечери с вкусните шницели, които той ми приготвя.

тези дни открихме Comfort Lapdesk - възглавничките за лаптопи, и незабавно се обзаведохме с две по интернет, и още мисля, че това е най-удобното нещо, което сме купували напоследък, и даже изобщо.

и даааа, завиждам ви, че вашата ваканция сега започва! аз вече мечтая за следващата, сънувайки планини, и басейни, и студени бири в горещите вечери ;)