стъпка по стъпка

виж другите снимки

днес преоткрих удоволствието от ходенето пеша. да вървиш пеша е чудесно!

на обяд решихме да се разходим до близкия манастир без колата. какво са 4-5 км в почивен ден, на чист въздух и с добра компания.. вървяхме бавно и се радвахме като деца на последните топли дни. по пътя забелязах, че като вървим пеша на дълго разстояние дори изникват по-интересни теми за разговор - неща, за които в ежедневието не остава време да си говорим. в двора на църквата са сложили кафе-автомат, опитахме кафето, набрахме си и цветя. на връщане срещахме усмихнати хора, които като нас вървяха натам и поздравяваха с добър ден без да ни познават. духът на наближаващите празници вече витае във въздуха.

подарявам коледна картичка

цък

инициативата е на Кемерова, а това е моето предложение. твърде семпло, знам благодаря, но ми е  първи опит :) сега приканвам и Бубка да се включи!

доза смях преди сън

:)
"езикът на евфемизмите се среща в много области на американския живот в най-различни ситуации. понякога задачата им е просто да заместят дума, която кара хората да се чувствуват неудобно. за пръв път се сблъсках с евфемизмите, когато бях на девет години. бях в хола с майка ми и леля ми Лил, когато споменах, че Лил има бенка на лицето. мама бързо ме поправи, че Лил няма бенка, а белег за красота. това ме обърка, защото като гледах Лил, според мен белегът не си изпълняваше предназначението.
друга задача на евфемизмите е да представят нещата в по-добра светлина, да преобличат вече съществуващи фрази, които звучат твърде негативно. непечеливш стана с идеална цел, защото непечеливш звучеше все едно онези хора са невежи. с идеална цел ви съобщава веднага, че те въобще не са имали намерение за печалба.
ако искате да се задълбочите в евфемизмите, по-нататък в книгата ще намерите още пасажи, които ще ви заинтересуват. продължението следва..."

празнично ми е

напоследък чувствам, че ми липсва реала. по-точно онези неща, които интернет замести и промени в живота ни. не ми се свалят филми от Замунда, като можем да отидем на кино; не ми се изпращат пак Коледни картички по имейли. да получа от някой истинско писмо, вместо жълти усмивки по Скайп, да чакам нетърпеливо и да слизам долу през час - да проверявам дали е минал пощальона. после да го разгърна с нетърпение, да вдъхна аромата му и да го прочета няколко пъти, преди да го прибера в сандъка със спомените.

вчера решихме с милото да изкараме един неделен следобед без интернет. и беше наистина хубаво. първо тръгнахме без посока по улиците, пихме чай в едно топло кафене, после отидохме на мач Ямбол-Хасково (изплез към Силви и Бубка - бихме ви с 2:1, хихи), разхождахме се в парка и си правихме снимки.

утре ще излезем да изберем картички за всички стари приятели от Ст.Загора. обещаваме си сутрин да пускаме телевизора, вместо компютрите. да се разхождаме по-често извън града, без часовник и телефони.

искам да участвам в мига - наближава Коледа!

на въпроса - отговор

първият знак, по който разбирам, че един човек е глупак, е това, че се взима на сериозно. 

за жалост най-големите неудачници се взимат най-навътре. но когато получат и лек шамар от живота, такива хора бързо удрят земята с дупето си, защото нямат закалка и не са свикнали да се борят. защото вътре в тях има само пара под налягане..

нищо специално, намирам се на размисъл просто. от седмица наблюдавам такива хора да тровят живота на мои приятели. и понеже ме питаха защо не взимам отношение, отговорих, че няма смисъл. подходът в такива случаи е само пренебрежително мълчание, а омразата свършва останалата работа - защото тя рано или късно отравя тези, в чието сърце е намерила подслон.

новото фото

новия сладур, с който се изкуших преди малко в Технополис. по Сони ме запали много отдавна Бубка, ала почти година отлагах, защото стария Canon още ми върши добра работа. днес обаче видях, че е на промоция в магазина и реших да си направя подарък. новите снимки, които ще ви показвам ще ги правя с този хубавец. за радост превъзхожда своя предшественик с цели осем мегапиксела и се надявам фотките да са с доста по-добро качество.

Лили, мерси за подсказката; момчето в магазина каза, че е отличен избор за любителски апарат :)

кога ще ги стигнем...

явно ми върви напоследък да се оплаквам. безхаберието на нашия интернет доставчик, за който скоро ви разказвах изглежда като прашинка в сравнение с тази безочливост, с която се сблъсках днес.

наложи се да правя едни документи на фирмата. няма да ви отегчавам с вида на документацията - някакви формални глупости, които съм длъжна да направя до няколко дни и да ги представя където трябва. понеже това задължение наскоро го въведоха от ЕС и е съвсем ново за мен, реших да се обърна към частна фирма - да оформят документите.

влизаме със Стоян в първия офис, който ни препоръчаха, понеже бързаме и нямаме много време да се мотаем. посреща ни млада госпожа - изключително(дори натрапчиво) учтива, кани ни да седнем и дори ни черпи с бонбони - имала някакъв повод. от две думи разбра какво искаме: няма проблем - веднага ще ни напечата документите, на другия ден да и се обадим.

нека да уточня - става въпрос за папката, която е на снимката. няколко листа хартия - готова информация, която госпожата сваля от компютъра си и нейната работа е само да попълни данните на фирмата. по принцип такава услуга едва ли струва повече от двайсетина лева, айде да допуснем петдесет(никой не работи вече на вятъра).

звъни ми на другия ден - документите са готови, да мина да ги взема. влизам при нея (днес е още по-учтива от вчера), подава ми папката и най-спокойно ми пропява "Заповядайте! Ще ви струва 300 лв"

Моля!!!

обикновено не се карам за пари, защото си е селения, и не обичам да се пазаря. като не ми оттърва си казвам претенциите и се разбирам с хората цивилизовано. но този път не можах да преброя до десет. развиках се като хамалин. виках, виках, виках...чак аз не можах да се позная. "учтивата госпожа" явно се стресна и пак така спокойно свали от цената 100лв.

хах, значи можело. значи това е начина! навсякъде ще се правим зорлен на простаци, за да се отнасят нормално с нас. а къде е морала? (питам си просто риторично)

P.S.  и този път ще оставя нещата така, но следващия път ще отида в  Комисията за защита на потребителите. аман от мошеници с големи лъжици!

бяло гълъбче

долетя докато пиех кафе на прозореца и кацна на отсрещния покрив. толкова красив изглеждаше на фона на мрачното небе. дано да е на късмет!

успешна нова седмица на всички :)

обичам петък-13

качих снимките във Фликър, кликни ТУК  да ги разгледаш

защото винаги ми носи радост.

дъждовете ни объркаха плановете за градината и се наложи две седмици да отлагаме отиването, но днес решихме, че повече не ни се чака.

беше толкова хубав ден!

цял следобед откривах, че земеделската работа наистина ми допада. окастрихме на дръвчетата клоните, почистихме земята и я приготвихме за обръщане на почвата.

а хората на село са добронамерени и някак си по-топли; през почивката седнахме с новите ни съседи на кафе и бисквитки. мисля, че и те ни харесаха.

всичко е чист въздух, цветове и свобода, нямам търпение да отидем пак :)

За какво се молим на св. Мина

Днес е денят на св. Мина. Както на всеки празник, и днес много блогъри ще го отбележат в блога си, което според мен е чудесно.

Но си мислех преди малко нещо, което обикновено не се споменава, а то си е важно - на кой светия за какво да се молим.

Специално на св. Мина миряните се молят за всякакви проблеми, но основно за изгубени неща (вещи, любов, работа и т.н.) В повечето църкви има обичай на иконата на Мина да се оставят бележки с проблема. Напишете си нуждата на един лист (аз обикновено ги запечатвам в плик) и го оставете до иконата на светеца.

Ако се интересувате каква е съдбата на тези бележки - Свещеникът ги събира; на следващата служба ги поставя в олтара и се моли за нуждите, а после ги изгаря.

За сериозни проблеми - също и св. Серафим.

Чухте ли вече?

стартира новият сайт "Прочети това"
ако ви се четат само хубави неща,
ако нямате много време за интернет, а искате да разгледате
всичко интересно, което пишат блогърите - това е мястото.
защото сайтът е:

•  филтър за най-забавните публикации от блоговете
•  ще дава предимство на новите, току-що прохождащи блогъри

влез и прочети всичко :)

за какво ми е този блог ?

внимание! задават се и снимките на Данчето с мотиката :)

Бубка ме пита за какво ми е този блог. видях, че другите са отговорили твърде подробно, аз обаче малко изпреварих играта и нямам много за казване, но все пак..

блогът е моят виртуален дом и предан архиватор на спомените ми, затова се стремя  да поддържам къщата чиста и уютна - като ми идвате на гости да ви е приятно :).

блогът ми помни(по-добре от мен) всички вълнения и приключения в мисли и снимки. така мога да следя развитието си и да се наблюдавам отстрани, хаха :)

обичам еднакво всичките си читатели - тези, с които активно общувам, и тези, които се отбивате без да се обаждате. и аз ви навестявам всекидневно, тук е мястото да се извиня на блогърите, които пишат стихове - чета ви редовно, но не коментирам, защото ми е трудно да обсъждам поезия.

благодаря ви за споделените дни - и у нас, и у вас, и не спирайте да блогвате :)

Yiorgos Dalaras & Goran Bregovic - Anna - Amazing videos are here