има дни, в които нищо не ми се прави. нямам желание за никаква работа, дори за домакинска; искам само да се гушна под мекото одеалце, да си прегърна книжката и никой да не ме закача за нищо.
днес ми е такъв ден. сутринта си направихме една весела зимна разходка, замервахме се с топки и се гонихме като деца по снега. после набързо пералня, прахосмукачка, манджа, и пак - в леглото.
кой я измисли тази работа? ако имах вълшебна пръчица щях да освободя всички хора от техните ангажименти. като бях малка често казвах на баба ти си най-добре, стоиш си по цял ден у дома, гледаш телевизия и ни плетеш пуловери. искам и аз като теб. а тя ми отговаряше, че като остарея няма да мисля така, тогава ще ми се иска да излизам, да се забавлявам, но няма да мога.
е, от тогава минаха трийсет години, но аз още не съм се променила. напротив - станах абсолютно домашно гърне. искам да си стоя само в къщи, да си гледам домакинската работа и ако изляза, да е само за разходка.
сега вече е възможно. дори не мога да повярвам, че десет години бях глава на семейство и всичко лежеше на моите плещи, плюс прехраната на четири човека. когато другите чакат на теб, се стягаш и се научаваш на всичко. няма на кого да се оплачеш, забравяш да хленчиш и да подсмърчаш.
вече всичко е по-просто и хубаво. друг става преди мен - да направи кафето сутрин, замества ме в готвенето или чистенето, когато не достига време. някой, който скача като ужилен когато се ударя дори леко.
следобед направих тази рисунка, докато гледах телевизия в леглото, а после я залепих на хладилника. на гърба и написах у дома е най-хубаво.
