07 февруари 2010

че "никога не е късно" не е вярно. понякога е късно.

преди една година по същото време почина много скъп за мен човек. бащата на детето ми.
вчера на Задушница, в негова памет, мислех да напиша много неща - как той ми показа за първи път какво е истинска обич; че аз съм това, което съм сега благодарение изключително много на него, защото той ме оформи като личност; че този човек ми показа какво е да си предан приятел, дори и след раздялата. щях да разкажа такива неща вчера, защото той заслужава този помен.
но няма да го направя.
това, което искам да кажа днес е: да не забравяте да поискате прошка от хората, които обичате, докато това е възможно. не отлагайте да кажете прости ми и обичам те докато имате време. не е срамно. когато времето свърши вече е безсмислено - може да го повтаряте на себе си безброй пъти, да го кажете на целия свят, но вината от неизречените навреме думи остава да тежи като камък на шията завинаги. не закъснявайте, да не стане късно...