18 февруари 2010

живи




радвам се, че мога отново да пиша тук. днес преживях меко казано ужас и още не мога да се съвзема.
следобед милото реши да ме зарадва с палачинки (нали съм ви казвала, че готви много вкусно). когато запали газовия котлон, дюзите върнаха газ, която заля бутилката и за миг цялата лумна в пламъци. 
настъпи голяма паника. и до момента не си спомням точно какво се случи. той ми крещеше да бягам, аз пък го дърпах към вратата навън; тогава Стоян грабна газовата бутилка, хвърли я на пода в банята и започна да я пръска с душа. Слава Богу, изгаси се! може би ни спаси това, че винаги я зареждаме само наполовина, да не стане някой проблем. ако беше пълна догоре, щеше да експлоадира.
чудно е в такъв кратък момент на ужас колко неща минават на човек през ума - първо си помислих за детето и се зарадвах много, че я няма в къщи; после, че в двата апартамента около нас има малки бебенца и какво ще се случи ако избухне бутилката, и още хиляда неща...
мисля, че едва когато изгасна огъня се изплашихме истински; може би тогава се отпуснахме и двамата затреперихме от уплаха.
вземахме от църквата брашно от маслосвет, свещеникът каза да го разтворим във вода и да го изпием, против стрес.