19 февруари 2010

малко носталгично




свалих си един килограм тапети за десктопа с планини, езера, горски хижи и къщички на село, с излегнати по дворовете мързеливи котки.
все по-тясно ми става в къщи. липсва ми времето, когато всяка седмица пътувахме нанякъде; тръгвахме ей така без посока, само с пълен резервоар, зареден термос с кафе и фотоапарат.
обичам зимата, но тя ме отдалечава от природата; застояхме се много у дома, дори в градината не сме стъпвали скоро. междувременно се роди една хубава новина - от април ще отиваме два пъти седмично по работа в Бургас, което ме кара още по-нетърпеливо да очаквам пролетта. уморих се от стоене пред компютъра, от четене на книги и гледане през прозореца. сърцето ми вече сънува солени вълни и ранни разходки по пясъка.
 а как ми се кара колело..