18 април 2010

Усмих


паркът е пълен с усмивки!

Всички пишете за пролетта. Четох, четох, четох и се усмихвах.
Нямах желание да публикувам, но не мога да не споделя.
Днес ми е от онези дни, в които се събуждам щастлива, без явна причина. От сутринта съм в удивително настроение.
До нашия блок има училище, чийто двор в неделя се пълни с повече деца, отколкото в учебни дни. Игрят на баскет, на волейбол, ритат топки и карат велосипеди. Гледахме ги от прозореца, докато пихме кафе. Как да останем у дома, като навън кипи такъв живот!
Отидохме пеша в парка и три часа само се разхождахме - по тихи алеи, по детски площадки, влязоме съвсем навътре, където човешки крак не стъпва (вж. втората снимка).


милото бере самоотвержено с голи ръце, хи-хи



Предвидливо бях взела в джоба ръкавици и торбичка, да си съберем коприва. Да не я объркам с нейния двойник, докосвах предпазливо всички подобни листа, и след половин час напразно обикаляне, открихме (както каза Стоян) цяла плантация. Малка част я сготвихме с ориз(мммм...), занесохме и на майка, а останалата я замразих във фризера. За друг път ще знам, като бера коприва, да слагам ръкавици до лактите. Спаси ни Великденчето, за което съм чувала, че облекчава болката от ужилено. Ако не вярвате, питайте мен, или сами го тествайте. Разкъсахме няколко стъбла, намазахме си ръцете със сока и след две минути почувствахме кожата като замразена, и болката затихна моментално.


и на тенис-кортовете е оживено


до брега на реката, с любимите вестници и два пакета семки