06 април 2010

полезното с приятното



Днес карах два часа колелото. Отидох да взема от другия край на града прясното мляко, което купуваме всеки вторник от един дядо.
Чудно е да яхнеш велосипеда в след-дъждовно време, когато всички са се изпокрили и ти си сам на пътя. Чувствах се наистина съвсем сама, но по красивия начин. Нямаше коли и хора, а само пълна тишина, като единствения звук, който чувах, беше от гумите по асфалта.
Ходих до реката, разсейвах се по малки, тихи улички; обиколих местенца, където не бях стъпвала скоро. Някаква нужда да остана сама с мислите си, да утихна и да се пречистя.