не е ли чудно

виж всички снимки

днес е най-хубавият ден! слънцето, въздухът - всичко е толкова топло.

още със събуждането решихме, че днес няма да стоим у дома. направих набързо мекици, закусахме на крак и дим да ни няма. най-трудно бе да решим къде ще отидем, имаше три предложения, затова хвърлихме чоп и разходката я спечели пак нашето любимо място - манастирът в с.Кабиле. тръгнахме отново пеш, а времето бе толкова гальовно - като истинска първа Пролет. докато стигнем там, бяхме съблекли якета и палта и вървяхме само по анцузи. погледни снимките.

по пътя намерихме две тихи места за отдих и другия път непременно ще вземем сандвичи и меко одеалце за сядане.

а тази вечер откриваме сезона със студена Загорка и голяма тава пържени картофи. филмът ще бъде "The Wolfman"

малко носталгично

свалих си един килограм тапети за десктопа с планини, езера, горски хижи и къщички на село, с излегнати по дворовете мързеливи котки.

все по-тясно ми става в къщи. липсва ми времето, когато всяка седмица пътувахме нанякъде; тръгвахме ей така без посока, само с пълен резервоар, зареден термос с кафе и фотоапарат.

обичам зимата, но тя ме отдалечава от природата; застояхме се много у дома, дори в градината не сме стъпвали скоро. междувременно се роди една хубава новина - от април ще отиваме два пъти седмично по работа в Бургас, което ме кара още по-нетърпеливо да очаквам пролетта. уморих се от стоене пред компютъра, от четене на книги и гледане през прозореца. сърцето ми вече сънува солени вълни и ранни разходки по пясъка.

 а как ми се кара колело..

голямо чудо станало!

стига с тази Яна, стига с този порно клип!

не стана ли ясно, че видеото е от преди пет години и е снимано с тогавашния и приятел.

на мен пък ми е жал за нея, заради всичкия срам, който понася пред цяла България. 

какво толкова е сторила Яна? човек ли е убила, откраднала ли е нещо!

медиите да погледнат тези, които продават наркотици на децата ни и се стрелят по улиците. истинските престъпници!

толкова е лесно да съдим, но никой да не забравя, че утре може и на него да се случи.

живи

радвам се, че мога отново да пиша тук. днес преживях меко казано ужас и още не мога да се съвзема.

следобед милото реши да ме зарадва с палачинки (нали съм ви казвала, че готви много вкусно). когато запали газовия котлон, дюзите върнаха газ, която заля бутилката и за миг цялата лумна в пламъци. 

настъпи голяма паника. и до момента не си спомням точно какво се случи. той ми крещеше да бягам, аз пък го дърпах към вратата навън; тогава Стоян грабна газовата бутилка, хвърли я на пода в банята и започна да я пръска с душа. Слава Богу, изгаси се! може би ни спаси това, че винаги я зареждаме само наполовина, да не стане някой проблем. ако беше пълна догоре, щеше да експлоадира.

чудно е в такъв кратък момент на ужас колко неща минават на човек през ума - първо си помислих за детето и се зарадвах много, че я няма в къщи; после, че в двата апартамента около нас има малки бебенца и какво ще се случи ако избухне бутилката, и още хиляда неща...

мисля, че едва когато изгасна огъня се изплашихме истински; може би тогава се отпуснахме и двамата затреперихме от уплаха.

вземахме от църквата брашно от маслосвет, свещеникът каза да го разтворим във вода и да го изпием, против стрес.

извод за деня

Истината може да се открие само чрез сравнение.

себеанализ

повече няма да давам акъл в къщи :). ама за нищо.

гледах току що Всички обичат Реймънд и се смях за това - колко много ситуацията у тях прилича на тази у нас. Реймънд бе направил пожар в кухнята и се опитваше отчаяно да го изгаси по страшно глупави начини. ненадейно в стаята влезе Дебра и потуши огъня с пожарогасителя.

всеки проблем е като математическа задача с няколко решения. важното е да намериш най-бързия и прост отговор. но аз съм от хората, които винаги усложняват решението; първия ден загубвам в тюхкане и самоупрекване - как можах да го допусна, аз съм виновна, не биваше да става така; в следващите дни, вече успокоена започвам да търся решението на задачата, но понеже очите на моя страх са много големи - така красиво омазвам всичко, че затъвам все повече в проблема. Стоян всеки път се опитва да ми помогне, подхвърля ми разни съвети, но аз не искам да чуя, защото моите грижи винаги са ужааасно големи и излизането от тях не е никак лесно. на него накрая му омръзва да ме гледа и оправя нещата бързо и със замах. а аз оставам да се чудя колко е просто и как съм загубила страшно много време във вайкане и драматизиране, и от мухата съм направила слон.

липсва ми една ценна черта от детството - смелостта да гледам на живота като на игра; тогава приемах трудностите като интересно предизвикателство по пътя към порастването, бързах да преодолея това ниво и да мина на следващото. но с големите години израстнаха и проблемите, с тях и страховете ми, и аз започвам да се плаша все по-лесно.

не знам дали възрастните могат отново да се променят, но това, че го осъзнавам е много добре - защото разбирам, че грижите са само в главата ми.

срамота :)

How Addicted to Blogging Are You?

80%How Addicted to Blogging Are You?

Created by OnePlusYou - Free Dating Site

че "никога не е късно" не е вярно. понякога е късно.

преди една година по същото време почина много скъп за мен човек. бащата на детето ми.

вчера на Задушница, в негова памет, мислех да напиша много неща - как той ми показа за първи път какво е истинска обич; че аз съм това, което съм сега благодарение изключително много на него, защото той ме оформи като личност; че този човек ми показа какво е да си предан приятел, дори и след раздялата. щях да разкажа такива неща вчера, защото той заслужава този помен.

но няма да го направя.

това, което искам да кажа днес е: да не забравяте да поискате прошка от хората, които обичате, докато това е възможно. не отлагайте да кажете прости ми и обичам те докато имате време. не е срамно. когато времето свърши вече е безсмислено - може да го повтаряте на себе си безброй пъти, да го кажете на целия свят, но вината от неизречените навреме думи остава да тежи като камък на шията завинаги. не закъснявайте, да не стане късно...