Добре де, не мога да пазя диета по един месец, без нито веднъж да изпусна парата. Сутринта пренебрегнах кантара и погълнах 300 гр. бонбони! А преди това изядох още толкова захаросани фъстъци.

Виновна е тази весела книжка, която за втори път препрочитам. Малко трудно се откъсвам вече от електронните книги, с които напоследък свикнах, но днес изпитах истинско удоволствие да се отделя от компютъра и да се отпусна в леглото. Необикновени бяха миризмите на хартия, чай от праскова и бонбони.

Блог или социална мрежа?

Чистенето завърши. След три часа четене на блогове, докато изпих няколко силни кафета - да не заспя, накрая успях да сваля бройката в RSS-четеца на 200. След голямото олекване, изводът е: Социалните мрежи триумфират.
Повече от 30 блогъри, които следя отдавна, не са писали от преди 4-6 месеца. Докато ги триех ми стана малко тъжно, защото някои от тях наистина имаха какво да кажат, поднасяха полезни неща със стил и пишеха интересно.
Какво правят сега ли? Дали ги е напуснала графоманията или вече не им е забавно? Напротив - още са онлайн, но туит-ват, бъзз-ват, мятат набързо новите снимки във Фейсбук с по две изречения, вместо да изпадат в дълги обяснения и блог-публикации.
Не знам дали е добра алтернатива, но все пак е въпрос на избор. За себе си предпочитам старомодния начин, защото ми осигурява повече тишина и отдалеченост, иначе оглушавам от всичкия "шум". Дори и Скайп започнах да използвам рядко, пускам го веднъж месечно, да изпратя по-лесно някой файл; а с приятелите кореспондирам по пощата. Освен това блогът ми е виртуален дневник и дори да нямах читатели, пак щях да пиша, за да запазя скъпите за мен моменти. (Фликър също ми е голямо удобство, където  освен публичните снимки, съм си направила и лични папки, да съхранявам всички наши фотоси.)
Докато расте Интернет, ще се изменят и начините на общуване. За добро или лошо. Преди висяхме с часове в IRC и по форумите (здрасти, Бубче :-), сега се търсим по блоговете, или изчуруликваме всичко в 140 знака. След пет години това няма да е модерно и ще правим нещо друго.

Блага дума железни врати отваря

Първият люляк за тази година, откраднат нахално от двора на една мила старица.

Какво да направя, видях провисналите цветове през оградата и подскочих като дете, намерило шоколад на пътя.

За лош късмет, бабата ме спипа на местопрестъплението и се развика:  "Късай, късай, от такива като теб се оголи дървото"

Честно - потънах в земята от срам. Извиних и се съвсем искрено и продължих да вървя. Много се изненадах като чух жената да вика след мен - да се върна, да ми набере още :)

За ценители

Amanita Design правят яки психо-откачени игри, които ако играеш само веднъж, така се зарибяваш, че искаш пак да ги повториш.

Първата, на която попаднах преди четири-пет години, беше Samorost. Покори ме с необикновената графика, музика и приключение. Не помня колко пъти съм я преигравала, но дотолкова, че я знам наизуст.

Горещо препоръчвам и последната - Machinarium.

Демо-версиите може да играете направо тук (кликни горе на flash games)

Със специално намигване към Ида ;)

Усмих

паркът е пълен с усмивки!

Всички пишете за пролетта. Четох, четох, четох и се усмихвах.

Нямах желание да публикувам, но не мога да не споделя.

Днес ми е от онези дни, в които се събуждам щастлива, без явна причина. От сутринта съм в удивително настроение.

До нашия блок има училище, чийто двор в неделя се пълни с повече деца, отколкото в учебни дни. Игрят на баскет, на волейбол, ритат топки и карат велосипеди. Гледахме ги от прозореца, докато пихме кафе. Как да останем у дома, като навън кипи такъв живот!

Отидохме пеша в парка и три часа само се разхождахме - по тихи алеи, по детски площадки, влязоме съвсем навътре, където човешки крак не стъпва (вж. втората снимка).

милото бере самоотвержено с голи ръце, хи-хи

Предвидливо бях взела в джоба ръкавици и торбичка, да си съберем коприва. Да не я объркам с нейния двойник, докосвах предпазливо всички подобни листа, и след половин час напразно обикаляне, открихме (както каза Стоян) цяла плантация. Малка част я сготвихме с ориз(мммм...), занесохме и на майка, а останалата я замразих във фризера. За друг път ще знам, като бера коприва, да слагам ръкавици до лактите. Спаси ни Великденчето, за което съм чувала, че облекчава болката от ужилено. Ако не вярвате, питайте мен, или сами го тествайте. Разкъсахме няколко стъбла, намазахме си ръцете със сока и след две минути почувствахме кожата като замразена, и болката затихна моментално.

и на тенис-кортовете е оживено


до брега на реката, с любимите вестници и два пакета семки

Ами да играем!

моят любим изплезен маймун


Покана от Лили за нова игра :) Правилата:

• Да изброя 10 неща, които ме правят щастлива
• Да изброя 5 неща, които не знаете за мене
• Да наградя 5 блога
• Да публикувам линкове към тези блогове и този, от който съм получила наградата

------------------------------------------------------------

По първа точка: 

1. Фъстъчка(а.к.а Глория) е на челно място.

2. Стоян, от който съм вече тотално обсебена.(Моят скъп всеки ден преглежда блога. Здрасти, Слънчо, обичам те! Получаваш обяснение в любов и голяяяма мечешка прегръдка)

3. Близките и  приятелите ми, които все по-рядко виждам. Семеен живот, какво да го правиш..

4. Напоследък карането на колело поне един час на ден.
5. Сутрешното кафе, съпроводено от домашни бисквити и тиха музика.
6. Вечерите около масата, на чашка и хубава комедия.
7. Разходки пеш на големи разстояния, най-добре в планината.
8. Градината. Плеви ми се, копае ми се, засажда ми се. Да скрия семенцето в земята и всекидневно да го наблюдавам как расте. Ядат ми се "чисти" зеленчуци, които сами сме си отгледали.
9. Цветя, много цветя. Да подарявам и да ми подаряват.
10. Правенето на снимки ме успокоява. Обичам да съхранявам мили моменти.


По втора точка:

1. Два нежни татуса, на ханша и на крака. Правила съм си и временни.

2. Имам павилион за топли закуски, но мечтата ми е бизнес със земеделие. За жалост за сега остава мечта, защото са нужни страшно много средства и куп други неща.
3. Като ученичка не бях много активна, но си умирах да участвам във всякакви извънкласни дейности. Ходех на кръжоци по актьорско майсторство, кукловодство, астрология, тренирах плуване; имам три първи места от конкурси между училищата - за икебана, рисунка върху асфалт и за научно-фантастичен разказ.
4. Ненавиждам да гладя дрехи!!!
5. Имам добра слухова памет. Разбирам се на три езика...но не мога да пиша. Или го правя с ужасно много грешки.

Награждавам с тази песен Силви, Нези, Хриска, Ида и MadWizard,  и им предавам щафетата :)

Напомням още да пуснете телевизорите на Нова ТВ в 13.00 !!!

Окото вижда всичко

Браво на България. Браво на всички добросъвестни, които гласуваха за изгонването на Стоян и Цветелин от Биг Брадър! 
На българина му додея от ширещата се простащина, агресия и байганьовщина.

Когато мина първи епизод, бяхме много разочаровани от подбора на участници. Това е моето любимо реалити, но бях на крачка да спра да го гледам. После разбрах, че продуцентите съвсем предумишлено са направили такъв избор. 

Много се изговори по темата, че съквартирантите не са представителна извадка на нашето общество. Напротив - точно това е българинът в последните 15-20 години, такава е доминиращата част от младото поколение. Безмозъчни силиконови кукли; агресивни млади момчета, превърнали се от рано в алкохолици и наркомани, в развалини. Ние рядко излизаме вечер, но когато се излъжем да отидем на дискотека, обикновено съжаляваме. Всеки път ставаме свидетели или на пиянска свада, или на побой; а тоалетните се използват повече за шмъркане на кока, отколкото по предназначение.

Чудесно е, че се показа малка част от това по телевизията. Нека да се видим отстрани, та дано се засрамим. Но се съмнявам.

Меси петгодишен на терена

без коментар :-)

полезното с приятното

Днес карах два часа колелото. Отидох да взема от другия край на града прясното мляко, което купуваме всеки вторник от един дядо.

Чудно е да яхнеш велосипеда в след-дъждовно време, когато всички са се изпокрили и ти си сам на пътя. Чувствах се наистина съвсем сама, но по красивия начин. Нямаше коли и хора, а само пълна тишина, като единствения звук, който чувах, беше от гумите по асфалта.

Ходих до реката, разсейвах се по малки, тихи улички; обиколих местенца, където не бях стъпвала скоро. Някаква нужда да остана сама с мислите си, да утихна и да се пречистя.

огнеборецо мой

е, не мога да не изтипосам този мега-хит тук!

тази вечер си наляхме по една малка ракия и се разровихме в youtube за стари градски песни, минахме през Целувката на Ана, Драгиева чешма, Белите манастири и т.н.;

след втората малка вече се слушаше стара чалга от нашата младост и случайно се сблъсках с тази убийствено-жестока леля. и друг път съм виждала клипа, но всеки път се взривявам от смях.

а сега, както се казва: За вашето добро настроение ще се погрижи Радка Куршума! :)

извън-градско

това наперено гиздаво село ни намери днес, на връщане от Петолъчката.

мързелива разходка под арки от цъфнали дървета, кафе от някаква стара машина, докато чакаме на опашка пред фурната, за козунаци.

снимам магаренца и усмихнати баби по дворовете, котки и небе.

хубаво беше, ви казвам!