Още 20 страници ми остават, но не мога да чакам да свърши. Седнах да напиша за нея, защото съм омагьосана от тази книга. Съжалявам, че толкова дълго я отлагах, но имах свалени пет романа на А.Кристи, а тя е с предимство при мен, пред всички други автори.
"Сбогом, лято" е продължението на "Вино от глухарчета". Първата я изпих миналата година на един дъх и да си кажа честно изобщо, изобщо не вярвах, че втората част ще ме погълне чак толкова. Но Рей Бредбъри не може да разочарова.
"Сбогом, лято" е чудотворен хипнотизатор; машина на времето, която спира стрелките на часовника и те връща реално в детството. Ти пак си на дванайсет години, а скъпоценната лятна ваканция при баба на село, преминава бързо като красива песен. От утро до мрак тичаш бос по зелените хълмове с навити панталони и с най-добрите приятели, тъпчеш се със сладолед и бонбони, а вечер в стари къщи, обитавани от духове, участваш в заговори срещу жестоките възрастни, които са извънземна раса, дошла на Земята да унищожи децата.
А децата не трябва да порастнат, защото като големи ги чакат само неприятности - ще станат обирджии и ще ги гръмнат, а може да ги сполети нещо по-лошо - ще ги накарат да носят сако и вратовръзка, и ще ги напъхат в Първа Национална Банка зад месингово гише. Затова не могат да пуснат лятото да си отиде, защото с него ще ги напусне и драгоценното детство.
"Спорите от този часовник се загнездват в тялото ти, за да го набръчкат, да направят костите чудовищно големи, да разцепят обувките със стъпала като репи. О, тази грамадна машина в градския център ръсеше Времето с всеки порив на стихията.
Часовникът!
Нещото, което похабяваше и съсипваше живота, вдигаше насила
хората от леглата, пришпорваше ги към училището и към гробището!"
