in a moment of peace

И така...

2010-05-10T11:53:00.000+03:00

Вече официално може да ме намерите в "Моите дни" :) Този блог спира окончателно да работи от днес. Бях решила да го направя личен, но засега го оставям отворен, докато научат всички къде да ме търсят.

Вчера "Моите дни" имаше 80 посещения. Като изключа девет от "Прочети това", разбирам, че повечето сте намерили новата ми квартира :)

Благодаря ви, че бяхте редовни читатели на този блог! Вече ще ви очаквам там :)

Важно съобщение!!!

2010-05-08T11:09:00.004+03:00

Приятели, след два дни "in a moment of peace" става само за лична употреба :)

Причината е, че колкото и да искам, не ми остава време да списвам едновременно и двата блога. Другият, който открих зимата, така си виси в пространството неизползван; затова решавам да мигрирам там, заради по-голямото удобство в WordPress. За сега не мисля да прехвърлям публикации, защото го считам за напълно излишно. Така че, не се стряскайте; ако започна да ви липсвам ужасно и неудържимо, може да ме намерите там :)

Пъ.Съ.: За честотата на постовете не отговарям, поради все по-ограниченото ми време, затова просто надниквайте :)

Сбогом, Лято! - Р. Бредбъри

2010-05-04T16:40:00.004+03:00

Още 20 страници ми остават, но не мога да чакам да свърши. Седнах да напиша за нея, защото съм омагьосана от тази книга. Съжалявам, че толкова дълго я отлагах, но имах свалени пет романа на А.Кристи, а тя е с предимство при мен, пред всички други автори.

"Сбогом, лято" е продължението на "Вино от глухарчета". Първата я изпих миналата година на един дъх и да си кажа честно изобщо, изобщо не вярвах, че втората част ще ме погълне чак толкова. Но Рей Бредбъри не може да разочарова.

"Сбогом, лято" е чудотворен хипнотизатор; машина на времето, която спира стрелките на часовника и те връща реално в детството. Ти пак си на дванайсет години, а скъпоценната лятна ваканция при баба на село, преминава бързо като красива песен. От утро до мрак тичаш бос по зелените хълмове с навити панталони и с най-добрите приятели, тъпчеш се със сладолед и бонбони, а вечер в стари къщи, обитавани от духове, участваш в заговори срещу жестоките възрастни, които са извънземна раса, дошла на Земята да унищожи децата.

А децата не трябва да порастнат, защото като големи ги чакат само неприятности - ще станат обирджии и ще ги гръмнат, а може да ги сполети нещо по-лошо - ще ги накарат да носят сако и вратовръзка, и ще ги напъхат в Първа Национална Банка зад месингово гише. Затова не могат да пуснат лятото да си отиде, защото с него ще ги напусне и драгоценното детство.

"Спорите от този часовник се загнездват в тялото ти, за да го набръчкат, да направят костите чудовищно големи, да разцепят обувките със стъпала като репи. О, тази грамадна машина в градския център ръсеше Времето с всеки порив на стихията.

Часовникът!

Нещото, което похабяваше и съсипваше живота, вдигаше насила

хората от леглата, пришпорваше ги към училището и към гробището!"

Повдигнете си челата, о, герои на труда!

2010-05-01T07:52:00.003+03:00

С намигване към всички деца от 50-те, 60-те и 70-те години ;-)

Чуй още!

2010-04-28T23:30:00.000+03:00

Добре де, не мога да пазя диета по един месец, без нито веднъж да изпусна парата. Сутринта пренебрегнах кантара и погълнах 300 гр. бонбони! А преди това изядох още толкова захаросани фъстъци.

Виновна е тази весела книжка, която за втори път препрочитам. Малко трудно се откъсвам вече от електронните книги, с които напоследък свикнах, но днес изпитах истинско удоволствие да се отделя от компютъра и да се отпусна в леглото. Необикновени бяха миризмите на хартия, чай от праскова и бонбони.

Блог или социална мрежа?

2010-04-26T02:07:00.003+03:00

Чистенето завърши. След три часа четене на блогове, докато изпих няколко силни кафета - да не заспя, накрая успях да сваля бройката в RSS-четеца на 200. След голямото олекване, изводът е: Социалните мрежи триумфират.
Повече от 30 блогъри, които следя отдавна, не са писали от преди 4-6 месеца. Докато ги триех ми стана малко тъжно, защото някои от тях наистина имаха какво да кажат, поднасяха полезни неща със стил и пишеха интересно.
Какво правят сега ли? Дали ги е напуснала графоманията или вече не им е забавно? Напротив - още са онлайн, но туит-ват, бъзз-ват, мятат набързо новите снимки във Фейсбук с по две изречения, вместо да изпадат в дълги обяснения и блог-публикации.
Не знам дали е добра алтернатива, но все пак е въпрос на избор. За себе си предпочитам старомодния начин, защото ми осигурява повече тишина и отдалеченост, иначе оглушавам от всичкия "шум". Дори и Скайп започнах да използвам рядко, пускам го веднъж месечно, да изпратя по-лесно някой файл; а с приятелите кореспондирам по пощата. Освен това блогът ми е виртуален дневник и дори да нямах читатели, пак щях да пиша, за да запазя скъпите за мен моменти. (Фликър също ми е голямо удобство, където освен публичните снимки, съм си направила и лични папки, да съхранявам всички наши фотоси.)
Докато расте Интернет, ще се изменят и начините на общуване. За добро или лошо. Преди висяхме с часове в IRC и по форумите (здрасти, Бубче :-), сега се търсим по блоговете, или изчуруликваме всичко в 140 знака. След пет години това няма да е модерно и ще правим нещо друго.

Блага дума железни врати отваря

2010-04-23T08:10:00.000+03:00

Първият люляк за тази година, откраднат нахално от двора на една мила старица.

Какво да направя, видях провисналите цветове през оградата и подскочих като дете, намерило шоколад на пътя.

За лош късмет, бабата ме спипа на местопрестъплението и се развика: "Късай, късай, от такива като теб се оголи дървото"

Честно - потънах в земята от срам. Извиних и се съвсем искрено и продължих да вървя. Много се изненадах като чух жената да вика след мен - да се върна, да ми набере още :)

За ценители

2010-04-21T16:06:00.003+03:00

Amanita Design правят яки психо-откачени игри, които ако играеш само веднъж, така се зарибяваш, че искаш пак да ги повториш.

Първата, на която попаднах преди четири-пет години, беше Samorost. Покори ме с необикновената графика, музика и приключение. Не помня колко пъти съм я преигравала, но дотолкова, че я знам наизуст.

Горещо препоръчвам и последната - Machinarium.

Демо-версиите може да играете направо тук (кликни горе на flash games)

Със специално намигване към Ида ;)

Усмих

2010-04-18T23:32:00.000+03:00

паркът е пълен с усмивки!

Всички пишете за пролетта. Четох, четох, четох и се усмихвах.

Нямах желание да публикувам, но не мога да не споделя.

Днес ми е от онези дни, в които се събуждам щастлива, без явна причина. От сутринта съм в удивително настроение.

До нашия блок има училище, чийто двор в неделя се пълни с повече деца, отколкото в учебни дни. Игрят на баскет, на волейбол, ритат топки и карат велосипеди. Гледахме ги от прозореца, докато пихме кафе. Как да останем у дома, като навън кипи такъв живот!

Отидохме пеша в парка и три часа само се разхождахме - по тихи алеи, по детски площадки, влязоме съвсем навътре, където човешки крак не стъпва (вж. втората снимка).

милото бере самоотвержено с голи ръце, хи-хи

Предвидливо бях взела в джоба ръкавици и торбичка, да си съберем коприва. Да не я объркам с нейния двойник, докосвах предпазливо всички подобни листа, и след половин час напразно обикаляне, открихме (както каза Стоян) цяла плантация. Малка част я сготвихме с ориз(мммм...), занесохме и на майка, а останалата я замразих във фризера. За друг път ще знам, като бера коприва, да слагам ръкавици до лактите. Спаси ни Великденчето, за което съм чувала, че облекчава болката от ужилено. Ако не вярвате, питайте мен, или сами го тествайте. Разкъсахме няколко стъбла, намазахме си ръцете със сока и след две минути почувствахме кожата като замразена, и болката затихна моментално.

и на тенис-кортовете е оживено

до брега на реката, с любимите вестници и два пакета семки

Ами да играем!

2010-04-17T12:45:00.016+03:00

моят любим изплезен маймун

Покана от Лили за нова игра :) Правилата:

Да изброя 10 неща, които ме правят щастлива
Да изброя 5 неща, които не знаете за мене
Да наградя 5 блога
Да публикувам линкове към тези блогове и този, от който съм получила наградата

------------------------------------------------------------

По първа точка:

1. Фъстъчка(а.к.а Глория) е на челно място.

2. Стоян, от който съм вече тотално обсебена.(Моят скъп всеки ден преглежда блога. Здрасти, Слънчо, обичам те! Получаваш обяснение в любов и голяяяма мечешка прегръдка)

3. Близките и приятелите ми, които все по-рядко виждам. Семеен живот, какво да го правиш..

4. Напоследък карането на колело поне един час на ден.
5. Сутрешното кафе, съпроводено от домашни бисквити и тиха музика.
6. Вечерите около масата, на чашка и хубава комедия.
7. Разходки пеш на големи разстояния, най-добре в планината.
8. Градината. Плеви ми се, копае ми се, засажда ми се. Да скрия семенцето в земята и всекидневно да го наблюдавам как расте. Ядат ми се "чисти" зеленчуци, които сами сме си отгледали.
9. Цветя, много цветя. Да подарявам и да ми подаряват.
10. Правенето на снимки ме успокоява. Обичам да съхранявам мили моменти.

По втора точка:

1. Два нежни татуса, на ханша и на крака. Правила съм си и временни.

2. Имам павилион за топли закуски, но мечтата ми е бизнес със земеделие. За жалост за сега остава мечта, защото са нужни страшно много средства и куп други неща.
3. Като ученичка не бях много активна, но си умирах да участвам във всякакви извънкласни дейности. Ходех на кръжоци по актьорско майсторство, кукловодство, астрология, тренирах плуване; имам три първи места от конкурси между училищата - за икебана, рисунка върху асфалт и за научно-фантастичен разказ.
4. Ненавиждам да гладя дрехи!!!
5. Имам добра слухова памет. Разбирам се на три езика...но не мога да пиша. Или го правя с ужасно много грешки.

Награждавам с тази песен Силви, Нези, Хриска, Ида и MadWizard, и им предавам щафетата :)

Напомням още да пуснете телевизорите на Нова ТВ в 13.00 !!!

Окото вижда всичко

2010-04-15T23:29:00.003+03:00

Браво на България. Браво на всички добросъвестни, които гласуваха за изгонването на Стоян и Цветелин от Биг Брадър!
На българина му додея от ширещата се простащина, агресия и байганьовщина.

Когато мина първи епизод, бяхме много разочаровани от подбора на участници. Това е моето любимо реалити, но бях на крачка да спра да го гледам. После разбрах, че продуцентите съвсем предумишлено са направили такъв избор.

Много се изговори по темата, че съквартирантите не са представителна извадка на нашето общество. Напротив - точно това е българинът в последните 15-20 години, такава е доминиращата част от младото поколение. Безмозъчни силиконови кукли; агресивни млади момчета, превърнали се от рано в алкохолици и наркомани, в развалини. Ние рядко излизаме вечер, но когато се излъжем да отидем на дискотека, обикновено съжаляваме. Всеки път ставаме свидетели или на пиянска свада, или на побой; а тоалетните се използват повече за шмъркане на кока, отколкото по предназначение.

Чудесно е, че се показа малка част от това по телевизията. Нека да се видим отстрани, та дано се засрамим. Но се съмнявам.

Меси петгодишен на терена

2010-04-08T19:21:00.001+03:00

без коментар :-)

полезното с приятното

2010-04-06T20:33:00.002+03:00

Днес карах два часа колелото. Отидох да взема от другия край на града прясното мляко, което купуваме всеки вторник от един дядо.

Чудно е да яхнеш велосипеда в след-дъждовно време, когато всички са се изпокрили и ти си сам на пътя. Чувствах се наистина съвсем сама, но по красивия начин. Нямаше коли и хора, а само пълна тишина, като единствения звук, който чувах, беше от гумите по асфалта.

Ходих до реката, разсейвах се по малки, тихи улички; обиколих местенца, където не бях стъпвала скоро. Някаква нужда да остана сама с мислите си, да утихна и да се пречистя.

огнеборецо мой

2010-04-06T00:25:00.002+03:00

е, не мога да не изтипосам този мега-хит тук!

тази вечер си наляхме по една малка ракия и се разровихме в youtube за стари градски песни, минахме през Целувката на Ана, Драгиева чешма, Белите манастири и т.н.;

след втората малка вече се слушаше стара чалга от нашата младост и случайно се сблъсках с тази убийствено-жестока леля. и друг път съм виждала клипа, но всеки път се взривявам от смях.

а сега, както се казва: За вашето добро настроение ще се погрижи Радка Куршума! :)

извън-градско

2010-04-02T18:15:00.000+03:00

това наперено гиздаво село ни намери днес, на връщане от Петолъчката.

мързелива разходка под арки от цъфнали дървета, кафе от някаква стара машина, докато чакаме на опашка пред фурната, за козунаци.

снимам магаренца и усмихнати баби по дворовете, котки и небе.

хубаво беше, ви казвам!

Честит Празник!

2010-03-31T11:34:00.000+03:00

голям размер

да, остаряваме бавно..

макар, че още обичам да гледам анимационни филмчета и по спалнята ми са пръснати безброй плюшени играчки; макар, че понякога тайно разглеждам детските ми книжки с картинки, това не спира времето.

днес Глория започна 15-та година. за мен обаче е още моето беби и това число ми изглежда твърде голямо; и сега се отнасям с нея като с малко дете и сякаш не искам да приема, че пораства. но времето си тече и не ме пита.

винаги съм била безкромпромисна и не съм и спестила нито една грешка. понякога правя сдържани забележки, друг път се налага да повиша тон, но благодаря на Бог, че ме слуша и всеки път се замисля. гордея се със силния и, бих казала дори мъжки характер, който е наследила от татко си, лека му пръст.

Глори, Честит Рожден Ден! Бъди жива и здрава, и все така добра и широко усмихната! Ти си нашето мъжко момиче и нашата гордост! Бог да те Благослови!

новичък

2010-03-28T01:53:00.000+02:00

Spring from Remyyy on Vimeo.

днес останах без работа и да не скучая, реших да почовъркам по блога.
от три дрешки, които си харесах, накрая се спрях на тази.
нов сезон - нова премяна :)

малко се измъчих с блогрола, докато попълвах наново всичко. ако някой не се вижда, да ми драсне на fokusbokus@gmail.com, да го добавя.

Слава на Big Brother!

2010-03-24T12:32:00.006+02:00

Благодарение на него научих какво е семейство!
Но не само това. С мъка на сърце разумях, че аз никога не съм имала истинско семейство, защото:
1.Майка ми
- не е омъжена за чужденец
- не се снима в порно филми
- не е набутвала баща ми с кредити от 35 000 лв, да си купува дрехи и обувки
- не ме е оставяла нощем по баби и дядовци, за да отиде на дискотека ( дори не е виждала дискотека)

2.Татко
- би чувствал унижение ако той не работи, а майка ми го издържа
- не купонясва по кръчми и не изиграва семейните пари на комар
- баща ми не посяга на майка ми
- не се срамува да измие чиниите и да помага във всяка домакинска работа
- решенията се взимат от двамата, ако са взаимоизгодни и не ощетяват ничий интерес

За Бога, гледайте Биг Брадър! Категорично ще откриете много пукнатини и във вашата семейна сигурност. Забравете за понятия като любов и домашно огнище - това са отживелици.
Бъдете комерсиални!
Бъдете богати!
Ако ви се отдаде възможност, се женете за чужденци!
От парите по-важно няма!

:) :)

2010-03-20T10:32:00.000+02:00

усмивка от старите ленти

2010-03-17T20:22:00.000+02:00

едната преди три, другата преди четири години.
излязоха на бял свят докато ровех из стари албуми.
а после плаках, че си отрязах косата.

John’s Background Switcher

2010-03-14T10:02:00.001+02:00

казвала ли съм, че мразя еднообразието? май не съм.. или съм; но няма значение, защото така или иначе сигурно ми личи. омръзва ми когато в живота ми присъстват еднакви песни, градове, работа; когато бях ученичка ми омръзваха дори приятелите, заради което страдах от ужасно чувство за вина. наред с годините се научих да оценям и хората, и приятелството, но това е друга тема.
между всички други неща, не обичам и компютърът ми да изглежда еднообразно. отбих се да ви препоръчам една страшно симпатична програмка за смяна на тапетите, на която налетях онзи ден случайно и останах много доволна. и преди съм ползвала подобни, но тази ме влюби от пръв поглед, заради повечето благинки.
John’s Background Switcher може да свалите от тук, а от настройки да я персонализирате изцяло по ваше желание. има опция да ви зарежда изображения от Flickr, Picasa, Webshots, Facebook, Google и други, през какъвто интервал от време си поискате. от сайтовете със снимки избирате точно какво желаете - да следите точно определен потребител или група, или (както аз съм я настроила) да получавате най-хубавите фотоси от последните 7 дни. така на десктопа имате винаги нова снимка (повторения стават изключително рядко), а ако много харесате някоя, ви позволява да върнете изображението отново, за да го запазите. при двоен клик върху иконката снимките се сменят незабавно. разбира се, има и много допълнителни настройки, като например да зареждате изображения от вашия компютър.

информационен бюлетин

2010-03-10T21:10:00.001+02:00

прочетох нещо чудничко в един от любимите ми блогове и внезапно се вдъхнових да изтупам праха и от моето местенце. а така се бях отпуснала в креслото на семейния живот, дистанцирана от интернет и всичките му недостатъци, от омръзнали сайтове и многолюдни форуми, от лудницата на социалните мрежи. не желая да си губя времето за Бойко Борисовци, Дянковци и Първановци, за Камерън-овци с техните Аватари и Оскари; за Алиси в страни на чудесата.

времето, прекарано в стоене у дома ( което толкова ми бе дотегнало), успявам да реализирам по най-пълноценен начин - с готвене на интересни неща, с основно почистване, с купуване на нови мебели и разместване на старите.

миналата седмица ми хрумна да направя импровизирана лятна кухня на тавана. нещо като отделна стаичка, каквито има в повечето къщи и се използват предимно за готвене и пиене през лятото на кафе. изхвърлихме всичко, измазахме стаята и я наредихме с подходящи мебели. таванът вече е неузнаваем. сутрин си пием кафето там, докато приготвяме обяда. а рутерът, с който имах големи ядове преди време, се оказа яка машина и ни осигурява отличен сигнал "горе". междувпрочем откакто открих един чудесен сайт, не свалям вече филми от нета, защото ги гледаме онлайн с поносимо качество, доста по-добро от това, което предлагаха другите досега.

тези дни, съвсем неочаквано, получих писмо по имейла от бивша съученичка, с която бяхме най-добри приятелки в училище от 9 до 11 клас. такава радост, Боже, не бях я виждала повече от десет години ( да живее Интернет! ). омъжила се (щастливо) в съседен град и имала две чудесни деца. колко е мило да срещнеш стари приятели, особено тези, с които те свързват хубави спомени. за сега поддържаме връзка в чата, но за другата седмица планираме среща и на живо.

- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -

p.s. - ще използвам постинга да поискам малко помощ.

наскоро се наложи да преинсталирам Windows 7 до финалната версия, защото както знаете - от Microsoft спират поддръжката на Windows 7 RC през юни. и така - побързах с преинсталацията, да не ми досаждат всекидневно със съобщенията си.

за сега новият се държи чудесно, но имам някакъв странен проблем с Notepad. като пиша нещо там, си излиза нормално на български, но всеки свален файл от нета го показва на маймуница. а сега, де?!

ако някой реши да ми пише, да ви предупредя - проблемът не е от настройките в "Региони и Езици" на Контрол Панел - там всичко е настроено за български. в плеърите субтитрите се показват както трябва.

свалих нарочно Notepad++, променях енкодинга на windows-1251, UTF-8 и UTF-8 без BOM, но по дяволите маймуницата не реагира.

попитах за проблема в един форум, но все още нямам отговор. започвам вече да се озадачавам; сигурна съм, че трябва да пипна нещо дребно, но нямам идея къде. ако някой се е сблъсквал с това, да ми пише на fokusbokus@gmail.com. мерси предварително :)

не е ли чудно

2010-02-20T17:46:00.001+02:00

виж всички снимки

днес е най-хубавият ден! слънцето, въздухът - всичко е толкова топло.

още със събуждането решихме, че днес няма да стоим у дома. направих набързо мекици, закусахме на крак и дим да ни няма. най-трудно бе да решим къде ще отидем, имаше три предложения, затова хвърлихме чоп и разходката я спечели пак нашето любимо място - манастирът в с.Кабиле. тръгнахме отново пеш, а времето бе толкова гальовно - като истинска първа Пролет. докато стигнем там, бяхме съблекли якета и палта и вървяхме само по анцузи. погледни снимките.

по пътя намерихме две тихи места за отдих и другия път непременно ще вземем сандвичи и меко одеалце за сядане.

а тази вечер откриваме сезона със студена Загорка и голяма тава пържени картофи. филмът ще бъде "The Wolfman"

малко носталгично

2010-02-19T22:47:00.000+02:00

свалих си един килограм тапети за десктопа с планини, езера, горски хижи и къщички на село, с излегнати по дворовете мързеливи котки.

все по-тясно ми става в къщи. липсва ми времето, когато всяка седмица пътувахме нанякъде; тръгвахме ей така без посока, само с пълен резервоар, зареден термос с кафе и фотоапарат.

обичам зимата, но тя ме отдалечава от природата; застояхме се много у дома, дори в градината не сме стъпвали скоро. междувременно се роди една хубава новина - от април ще отиваме два пъти седмично по работа в Бургас, което ме кара още по-нетърпеливо да очаквам пролетта. уморих се от стоене пред компютъра, от четене на книги и гледане през прозореца. сърцето ми вече сънува солени вълни и ранни разходки по пясъка.

а как ми се кара колело..

голямо чудо станало!

2010-02-18T15:48:00.001+02:00

стига с тази Яна, стига с този порно клип!

не стана ли ясно, че видеото е от преди пет години и е снимано с тогавашния и приятел.

на мен пък ми е жал за нея, заради всичкия срам, който понася пред цяла България.

какво толкова е сторила Яна? човек ли е убила, откраднала ли е нещо!

медиите да погледнат тези, които продават наркотици на децата ни и се стрелят по улиците. истинските престъпници!

толкова е лесно да съдим, но никой да не забравя, че утре може и на него да се случи.

живи

2010-02-18T00:01:00.001+02:00

радвам се, че мога отново да пиша тук. днес преживях меко казано ужас и още не мога да се съвзема.

следобед милото реши да ме зарадва с палачинки (нали съм ви казвала, че готви много вкусно). когато запали газовия котлон, дюзите върнаха газ, която заля бутилката и за миг цялата лумна в пламъци.

настъпи голяма паника. и до момента не си спомням точно какво се случи. той ми крещеше да бягам, аз пък го дърпах към вратата навън; тогава Стоян грабна газовата бутилка, хвърли я на пода в банята и започна да я пръска с душа. Слава Богу, изгаси се! може би ни спаси това, че винаги я зареждаме само наполовина, да не стане някой проблем. ако беше пълна догоре, щеше да експлоадира.

чудно е в такъв кратък момент на ужас колко неща минават на човек през ума - първо си помислих за детето и се зарадвах много, че я няма в къщи; после, че в двата апартамента около нас има малки бебенца и какво ще се случи ако избухне бутилката, и още хиляда неща...

мисля, че едва когато изгасна огъня се изплашихме истински; може би тогава се отпуснахме и двамата затреперихме от уплаха.

вземахме от църквата брашно от маслосвет, свещеникът каза да го разтворим във вода и да го изпием, против стрес.

извод за деня

2010-02-11T19:35:00.000+02:00

Истината може да се открие само чрез сравнение.

себеанализ

2010-02-09T13:36:00.004+02:00

повече няма да давам акъл в къщи :). ама за нищо.

гледах току що Всички обичат Реймънд и се смях за това - колко много ситуацията у тях прилича на тази у нас. Реймънд бе направил пожар в кухнята и се опитваше отчаяно да го изгаси по страшно глупави начини. ненадейно в стаята влезе Дебра и потуши огъня с пожарогасителя.

всеки проблем е като математическа задача с няколко решения. важното е да намериш най-бързия и прост отговор. но аз съм от хората, които винаги усложняват решението; първия ден загубвам в тюхкане и самоупрекване - как можах да го допусна, аз съм виновна, не биваше да става така; в следващите дни, вече успокоена започвам да търся решението на задачата, но понеже очите на моя страх са много големи - така красиво омазвам всичко, че затъвам все повече в проблема. Стоян всеки път се опитва да ми помогне, подхвърля ми разни съвети, но аз не искам да чуя, защото моите грижи винаги са ужааасно големи и излизането от тях не е никак лесно. на него накрая му омръзва да ме гледа и оправя нещата бързо и със замах. а аз оставам да се чудя колко е просто и как съм загубила страшно много време във вайкане и драматизиране, и от мухата съм направила слон.

липсва ми една ценна черта от детството - смелостта да гледам на живота като на игра; тогава приемах трудностите като интересно предизвикателство по пътя към порастването, бързах да преодолея това ниво и да мина на следващото. но с големите години израстнаха и проблемите, с тях и страховете ми, и аз започвам да се плаша все по-лесно.

не знам дали възрастните могат отново да се променят, но това, че го осъзнавам е много добре - защото разбирам, че грижите са само в главата ми.

срамота :)

2010-02-08T11:41:00.000+02:00

How Addicted to Blogging Are You?

80%

Created by OnePlusYou - Free Dating Site

че "никога не е късно" не е вярно. понякога е късно.

2010-02-07T13:38:00.000+02:00

преди една година по същото време почина много скъп за мен човек. бащата на детето ми.

вчера на Задушница, в негова памет, мислех да напиша много неща - как той ми показа за първи път какво е истинска обич; че аз съм това, което съм сега благодарение изключително много на него, защото той ме оформи като личност; че този човек ми показа какво е да си предан приятел, дори и след раздялата. щях да разкажа такива неща вчера, защото той заслужава този помен.

но няма да го направя.

това, което искам да кажа днес е: да не забравяте да поискате прошка от хората, които обичате, докато това е възможно. не отлагайте да кажете прости ми и обичам те докато имате време. не е срамно. когато времето свърши вече е безсмислено - може да го повтаряте на себе си безброй пъти, да го кажете на целия свят, но вината от неизречените навреме думи остава да тежи като камък на шията завинаги. не закъснявайте, да не стане късно...

Life of Brian

2010-01-29T14:50:00.004+02:00

голям размер

от месец се каня да ви препоръчам един филм. Животът на Браян е супер-много-яка пародия на Новия Завет. доста старичък - 1979г, и аз както винаги пак съм изтървала, но макар със закъснение го гледах три пъти. предварително се застраховам, че в комедията няма и капка богохулство, така че и най-религиозните могат спокойно да го свалят :-P. както при всяка пародия по-смешно ще ви бъде ако познавате оригинала - в случая ако сте чели Новия Завет или поне сте гледали филм за живота на Христос. аз се попилях от смях, гарантирам го и на вас. ей какви филми правеха едно време, не като сега!

да не ви го разказвам, ще ви загатна само началото - Браян се ражда в същата нощ, в която и Христос, но в съседна на неговата пещера. мъдреците, които отиват да се поклонят на Иисус, объркват оборите и влизат при Браян. още от тогава всичко му тръгва наопаки.

много смешен, много.

Mario Forever

2010-01-26T22:18:00.007+02:00

голям размер
*много бързо го нарисувах и не прецених широчината на задния фон

какъв хубав ден. напук на утре, когато ме очакват много мъчнотии, цял следобед стоях на компютъра и играх на игрички.

преди година една приятелка ме зарази по браузърните игри и оттогава не минава ден без тях. ако някой не знае какво представляват, да надникне тук. хубавото им е, че са онлайн стратегии и играеш срещу стотици противници в нета. и не изискват много време. тук качих 3 скрийншота с моите игри; ника ми се вижда, ако някой друг влиза, непременно да се обади :)

но днес какво ми стана - реших да сваля пак Mario Forever. не знам друг, който се е ядосвал толкова, колкото мен с тази игра. свалям я на всеки два-три месеца, изигравам я до някъде и в третия свят всеки път се провалям. колко безсънни нощи съм прекарала с нея, и следобеди като днешния.. докато той скача, и аз подскачам на стола, кривя се, въртя се и викам от гняв. пак я изтрих, до другия път.

no comment

2010-01-24T13:39:00.001+02:00

вече завиждах на съседите, че те си имат много, а ние не. но тази сутрин се образува и при нас; само една, но внушителна

нещо пресъхнах. след седмица блогът навършва две години, а аз вече нямам какво да кажа.

или по-точно не мога. забелязвам го и в други блогъри (тук и на други места) - че публичността им слага спирачки. в началото не знаеш кой те чете и ти е безразлично, пишеш за всичко, което те вълнува, споделяш лични неща и от това ти олеква. постепенно те научават и блогът става все по-популярен, получаваш писма от непознати по имейла, създаваш нови приятелства. но наред с това започваш да натискаш спирачката, мериш си думите, защото написаното го четат и други хора. и неусетно блогът се превръща от личен в публичен.

липсва ми тишината. и онази първа любов, с която започнах да списвам блога. свободата да говоря за всичко, което ми се случва и вълнува. първият интерес! тогава прекарвах часове по сайтове с темплейти, променях всяка седмица дрехата на блога, слагах различни притурки, забавлявах се като дете. четях блогове много повече от сега, гледах за какво пишат другите и търсех да открия себе си и за какво искам аз да пиша.

днес реших да спра коментарите ( и ще го направя още сега; не е ли чудесно - така ще ви отнема възможността да ме разубедите, ха-ха). мисля, че това ще ми върне донякъде свободата в писането. от новия блог, който направих, разбрах, че липсата на коментари не пречи на никого, напротив - посещенията се увеличават ежедневно. благодаря, че наминавате :)

поздравявам ви с една песен, на която съм зациклила от снощи. мисля, че я слагам в блога за трети път, но харесвам я, какво да направя!

лека нощ, деца

2010-01-20T18:36:00.009+02:00

голям размер

помощ! затънах в една голяма, бездънна пропаст от пролетна умора. сутрин ставането ми е трудно и малко след това пак съм в леглото. искам да съм гушната в одеалцето 24 часа в денонощието, с книжката и лаптопа, някой да ми носи кафенцето, ако може и да ми чете.

вчера едва ме изкараха от къщи, но след разходката бях толкова благодарна. купихме си голям шоколад и вървяхме по тесни, криви улички, където снега не бе утъпкан още.

от толкова красота ми хрумна идеята да си променя външния вид. влязох в първия фризьорски салон и си отрязах пет години от косата, от кръста чак до раменете. сега стоя само пред огледалото, гледам се и сама се питам дали не сгреших. мислех днес да публикувам снимка, но още ме е срам да се покажа и ще чакам да свикна с новия вид.

а утре пътуваме към южна България за два-три дни и ако не проспя целия път ще донеса снимки. купих си и Pro Account във Фликър, спокойно да качвам повече фотки, без да пресмятам колко място ми остава.

сега мисля да потъна в Хиляда и една нощ (тази книга ми е голяма любов, чета я трети път) и ще се надявам да ми мине сънната болест в близките дни.

напред с усмивка

2010-01-06T13:49:00.003+02:00

колко пъти се заричам да не се тревожа за утрешния ден! колко пъти трябва животът да ми покаже, че няма неразрешими проблеми, за да си сложа обеца на ухото.

пак ме загложди една мисъл, отново не мога да заспя и се въртя цяла нощ, мисля как да променя обстоятелствата. а осъзнавам, че е гупаво - всички човешки тревоги по принцип са безсмислени - каквото има да стане, ще стане. още като малка разбрах, че не съм по-голяма от живота и не мога да го отклоня от неговите планове. защо се притеснявам тогава? безспокоя се за дреболии, които утре ще са минало, а аз ще се смея на себе си.

а има толкова вълнуващи неща, за които мога да мисля в момента - като хубавата книга на бюрото ми, като топлата телешка супа, сготвена преди малко и за интересната игра, която започнахме да играем снощи.

животът е хубав, животът е много интересен; ние сме виновни, че го усложняваме изкуствено.

Моите Дни

2009-12-31T15:05:00.003+02:00

приятели, направих нов блог - "Моите дни", където ще залепвам всеки ден от следващата година по една снимка. фотките няма да са свързани всеки път пряко с мен, а с всичко, което ми е направило впечатление. изключила съм коментарите, защото нямам време всеки път да отговарям. ще ви чакам :)

Весело посрещане на Нова Година! Прегръщам ви и ви пожелавам да прекарате добре, много да се забавлявате и дано всички наши мечти през 2010-та да се сбъднат! :) :) :)

ангели, потоп и равносметки

2009-12-20T14:10:00.002+02:00

голям размер

маите не можаха да отгатнат, като гледам - краят наближава още преди тази Коледа. след като потопи шосето и тротоара, потопът покри и градинките зад блока и застрашително се покачва към мен. чакам го да наближи четвъртия етаж, да се метна на надуваемия дюшек и да отплавам.

не че се оплаквам, дъждът все още не успява да ми помрачи празника; напротив - от два дни сме се сгушили на топло, готвим си вкусни манджи и поставяме Коледната украса. от време на време интернет - да не ни пишат отсъствие :)

вече нетърпеливо проверяваме и Новогодишните си късмети. вчера три пъти ми се падна измервай живота си не с това, което си направил, а с това как се чувствуваш. странно, защото точно този е урока, който научих за изминалата година. няма значение какво си постигнал, или колко битки със живота си спечелил, ако нямаш мир със себе си. не е важен стандарта на живот, нито всички постигнати цели, ако не си щастлив. трябва да умеем да усещаме кога душата ни има нужда от почивка и да и я даваме, защото иначе ще остареем. за себе си знам, че не искам да остарея.

голям размер

направих ангелчета, написах тази мисъл на небето и ги сложих до спалнята, да ми напомнят.

снощи извадих от гардероба Коледната покривка, купих и празнични салфетки. подложките за чаши, които правих тази сутрин останаха недовършени, защото дъждът не пожела да отида до книжарницата да купя брокат, затова утре ще ги украся.

искам всеки миг в живота да е като Коледна вечер..

обърни ми внимание! :-)

2009-12-18T22:30:00.001+02:00

мисли под юрганчето

2009-12-12T23:52:00.001+02:00

има дни, в които нищо не ми се прави. нямам желание за никаква работа, дори за домакинска; искам само да се гушна под мекото одеалце, да си прегърна книжката и никой да не ме закача за нищо.

днес ми е такъв ден. сутринта си направихме една весела зимна разходка, замервахме се с топки и се гонихме като деца по снега. после набързо пералня, прахосмукачка, манджа, и пак - в леглото.

кой я измисли тази работа? ако имах вълшебна пръчица щях да освободя всички хора от техните ангажименти. като бях малка често казвах на баба ти си най-добре, стоиш си по цял ден у дома, гледаш телевизия и ни плетеш пуловери. искам и аз като теб. а тя ми отговаряше, че като остарея няма да мисля така, тогава ще ми се иска да излизам, да се забавлявам, но няма да мога.

е, от тогава минаха трийсет години, но аз още не съм се променила. напротив - станах абсолютно домашно гърне. искам да си стоя само в къщи, да си гледам домакинската работа и ако изляза, да е само за разходка.

сега вече е възможно. дори не мога да повярвам, че десет години бях глава на семейство и всичко лежеше на моите плещи, плюс прехраната на четири човека. когато другите чакат на теб, се стягаш и се научаваш на всичко. няма на кого да се оплачеш, забравяш да хленчиш и да подсмърчаш.

вече всичко е по-просто и хубаво. друг става преди мен - да направи кафето сутрин, замества ме в готвенето или чистенето, когато не достига време. някой, който скача като ужилен когато се ударя дори леко.

следобед направих тази рисунка, докато гледах телевизия в леглото, а после я залепих на хладилника. на гърба и написах у дома е най-хубаво.

много са хубави

2009-12-09T20:20:00.003+02:00

виж по-ясно

новите разширения за Google Chrome. изгубих половин час да ги разгледам подробно, но си струваше. вече няма да проверявам пощата си или да държа Google Reader постоянно отворен, защото две малки иконки до адрес-бара ще ми съобщават за нови писма и публикации в любимите ми блогове. това приложение го искам отдавна, но до скоро го имаше само за Firefox.
прегледайте ги, има много полезни разширения, също и глезотийки.

голяма риба

2009-12-07T19:19:00.000+02:00

на снимката - виновникът, който изпи снощи две бутилки бял пелин и дори не му стигнаха. изпробвах нова рецепта с ориз, стафиди, орехи и много гъби. за първи път стана толкова вкусен.
слушам коледни песнички, купувам играчки за елхата, избирам красиви гирлянди и се усмихвам повече. да идва вече Коледа.

стъпка по стъпка

2009-11-29T23:13:00.006+02:00

виж другите снимки

днес преоткрих удоволствието от ходенето пеша. да вървиш пеша е чудесно!

на обяд решихме да се разходим до близкия манастир без колата. какво са 4-5 км в почивен ден, на чист въздух и с добра компания.. вървяхме бавно и се радвахме като деца на последните топли дни. по пътя забелязах, че като вървим пеша на дълго разстояние дори изникват по-интересни теми за разговор - неща, за които в ежедневието не остава време да си говорим. в двора на църквата са сложили кафе-автомат, опитахме кафето, набрахме си и цветя. на връщане срещахме усмихнати хора, които като нас вървяха натам и поздравяваха с добър ден без да ни познават. духът на наближаващите празници вече витае във въздуха.

подарявам коледна картичка

2009-11-28T14:26:00.006+02:00

цък

инициативата е на Кемерова, а това е моето предложение. твърде семпло, знам благодаря, но ми е първи опит :) сега приканвам и Бубка да се включи!

доза смях преди сън

2009-11-24T19:22:00.002+02:00

:)
"езикът на евфемизмите се среща в много области на американския живот в най-различни ситуации. понякога задачата им е просто да заместят дума, която кара хората да се чувствуват неудобно. за пръв път се сблъсках с евфемизмите, когато бях на девет години. бях в хола с майка ми и леля ми Лил, когато споменах, че Лил има бенка на лицето. мама бързо ме поправи, че Лил няма бенка, а белег за красота. това ме обърка, защото като гледах Лил, според мен белегът не си изпълняваше предназначението.
друга задача на евфемизмите е да представят нещата в по-добра светлина, да преобличат вече съществуващи фрази, които звучат твърде негативно. непечеливш стана с идеална цел, защото непечеливш звучеше все едно онези хора са невежи. с идеална цел ви съобщава веднага, че те въобще не са имали намерение за печалба.
ако искате да се задълбочите в евфемизмите, по-нататък в книгата ще намерите още пасажи, които ще ви заинтересуват. продължението следва..."

празнично ми е

2009-11-23T09:00:00.004+02:00

напоследък чувствам, че ми липсва реала. по-точно онези неща, които интернет замести и промени в живота ни. не ми се свалят филми от Замунда, като можем да отидем на кино; не ми се изпращат пак Коледни картички по имейли. да получа от някой истинско писмо, вместо жълти усмивки по Скайп, да чакам нетърпеливо и да слизам долу през час - да проверявам дали е минал пощальона. после да го разгърна с нетърпение, да вдъхна аромата му и да го прочета няколко пъти, преди да го прибера в сандъка със спомените.

вчера решихме с милото да изкараме един неделен следобед без интернет. и беше наистина хубаво. първо тръгнахме без посока по улиците, пихме чай в едно топло кафене, после отидохме на мач Ямбол-Хасково (изплез към Силви и Бубка - бихме ви с 2:1, хихи), разхождахме се в парка и си правихме снимки.

утре ще излезем да изберем картички за всички стари приятели от Ст.Загора. обещаваме си сутрин да пускаме телевизора, вместо компютрите. да се разхождаме по-често извън града, без часовник и телефони.

искам да участвам в мига - наближава Коледа!

на въпроса - отговор

2009-11-21T20:02:00.001+02:00

първият знак, по който разбирам, че един човек е глупак, е това, че се взима на сериозно.

за жалост най-големите неудачници се взимат най-навътре. но когато получат и лек шамар от живота, такива хора бързо удрят земята с дупето си, защото нямат закалка и не са свикнали да се борят. защото вътре в тях има само пара под налягане..

нищо специално, намирам се на размисъл просто. от седмица наблюдавам такива хора да тровят живота на мои приятели. и понеже ме питаха защо не взимам отношение, отговорих, че няма смисъл. подходът в такива случаи е само пренебрежително мълчание, а омразата свършва останалата работа - защото тя рано или късно отравя тези, в чието сърце е намерила подслон.

новото фото

2009-11-18T14:05:00.000+02:00

новия сладур, с който се изкуших преди малко в Технополис. по Сони ме запали много отдавна Бубка, ала почти година отлагах, защото стария Canon още ми върши добра работа. днес обаче видях, че е на промоция в магазина и реших да си направя подарък. новите снимки, които ще ви показвам ще ги правя с този хубавец. за радост превъзхожда своя предшественик с цели осем мегапиксела и се надявам фотките да са с доста по-добро качество.

Лили, мерси за подсказката; момчето в магазина каза, че е отличен избор за любителски апарат :)

кога ще ги стигнем...

2009-11-17T20:33:00.000+02:00

явно ми върви напоследък да се оплаквам. безхаберието на нашия интернет доставчик, за който скоро ви разказвах изглежда като прашинка в сравнение с тази безочливост, с която се сблъсках днес.

наложи се да правя едни документи на фирмата. няма да ви отегчавам с вида на документацията - някакви формални глупости, които съм длъжна да направя до няколко дни и да ги представя където трябва. понеже това задължение наскоро го въведоха от ЕС и е съвсем ново за мен, реших да се обърна към частна фирма - да оформят документите.

влизаме със Стоян в първия офис, който ни препоръчаха, понеже бързаме и нямаме много време да се мотаем. посреща ни млада госпожа - изключително(дори натрапчиво) учтива, кани ни да седнем и дори ни черпи с бонбони - имала някакъв повод. от две думи разбра какво искаме: няма проблем - веднага ще ни напечата документите, на другия ден да и се обадим.

нека да уточня - става въпрос за папката, която е на снимката. няколко листа хартия - готова информация, която госпожата сваля от компютъра си и нейната работа е само да попълни данните на фирмата. по принцип такава услуга едва ли струва повече от двайсетина лева, айде да допуснем петдесет(никой не работи вече на вятъра).

звъни ми на другия ден - документите са готови, да мина да ги взема. влизам при нея (днес е още по-учтива от вчера), подава ми папката и най-спокойно ми пропява "Заповядайте! Ще ви струва 300 лв"

Моля!!!

обикновено не се карам за пари, защото си е селения, и не обичам да се пазаря. като не ми оттърва си казвам претенциите и се разбирам с хората цивилизовано. но този път не можах да преброя до десет. развиках се като хамалин. виках, виках, виках...чак аз не можах да се позная. "учтивата госпожа" явно се стресна и пак така спокойно свали от цената 100лв.

хах, значи можело. значи това е начина! навсякъде ще се правим зорлен на простаци, за да се отнасят нормално с нас. а къде е морала? (питам си просто риторично)

P.S. и този път ще оставя нещата така, но следващия път ще отида в Комисията за защита на потребителите. аман от мошеници с големи лъжици!

бяло гълъбче

2009-11-16T09:44:00.001+02:00

долетя докато пиех кафе на прозореца и кацна на отсрещния покрив. толкова красив изглеждаше на фона на мрачното небе. дано да е на късмет!

успешна нова седмица на всички :)

обичам петък-13

2009-11-13T21:26:00.002+02:00

качих снимките във Фликър, кликни ТУК да ги разгледаш

защото винаги ми носи радост.

дъждовете ни объркаха плановете за градината и се наложи две седмици да отлагаме отиването, но днес решихме, че повече не ни се чака.

беше толкова хубав ден!

цял следобед откривах, че земеделската работа наистина ми допада. окастрихме на дръвчетата клоните, почистихме земята и я приготвихме за обръщане на почвата.

а хората на село са добронамерени и някак си по-топли; през почивката седнахме с новите ни съседи на кафе и бисквитки. мисля, че и те ни харесаха.

всичко е чист въздух, цветове и свобода, нямам търпение да отидем пак :)

За какво се молим на св. Мина

2009-11-11T11:55:00.004+02:00

Днес е денят на св. Мина. Както на всеки празник, и днес много блогъри ще го отбележат в блога си, което според мен е чудесно.

Но си мислех преди малко нещо, което обикновено не се споменава, а то си е важно - на кой светия за какво да се молим.

Специално на св. Мина миряните се молят за всякакви проблеми, но основно за изгубени неща (вещи, любов, работа и т.н.) В повечето църкви има обичай на иконата на Мина да се оставят бележки с проблема. Напишете си нуждата на един лист (аз обикновено ги запечатвам в плик) и го оставете до иконата на светеца.

Ако се интересувате каква е съдбата на тези бележки - Свещеникът ги събира; на следващата служба ги поставя в олтара и се моли за нуждите, а после ги изгаря.

За сериозни проблеми - също и св. Серафим.

Чухте ли вече?

2009-11-09T10:35:00.002+02:00

стартира новият сайт "Прочети това"
ако ви се четат само хубави неща,
ако нямате много време за интернет, а искате да разгледате
всичко интересно, което пишат блогърите - това е мястото.
защото сайтът е:

филтър за най-забавните публикации от блоговете
ще дава предимство на новите, току-що прохождащи блогъри

влез и прочети всичко :)

за какво ми е този блог ?

2009-11-04T14:30:00.002+02:00

внимание! задават се и снимките на Данчето с мотиката :)

Бубка ме пита за какво ми е този блог. видях, че другите са отговорили твърде подробно, аз обаче малко изпреварих играта и нямам много за казване, но все пак..

блогът е моят виртуален дом и предан архиватор на спомените ми, затова се стремя да поддържам къщата чиста и уютна - като ми идвате на гости да ви е приятно :).

блогът ми помни(по-добре от мен) всички вълнения и приключения в мисли и снимки. така мога да следя развитието си и да се наблюдавам отстрани, хаха :)

обичам еднакво всичките си читатели - тези, с които активно общувам, и тези, които се отбивате без да се обаждате. и аз ви навестявам всекидневно, тук е мястото да се извиня на блогърите, които пишат стихове - чета ви редовно, но не коментирам, защото ми е трудно да обсъждам поезия.

благодаря ви за споделените дни - и у нас, и у вас, и не спирайте да блогвате :)

2009-11-03T20:43:00.002+02:00

Yiorgos Dalaras & Goran Bregovic - Anna - Amazing videos are here

surprise

2009-10-30T20:10:00.004+02:00

забавно е колко забравени неща откриваш във фризера като го почистваш, например половин кило замразени миди, останали от последното лято в Созопол. тази вечер мастиката ще е с дъх на топло лято и водорасли, а аз така бързах да сготвя фасула с пръжки, за който говорим от три дни.
но честно - искам вече зима, с ледени цветя по прозорците и сняг на перваза, украсява ми се вече елха, палят ми се празнични свещи и ми се носят новите ботуши. ходи ми се на хижа с камина и ми се пие червено вино. тази година ще си направя непременнно огромен снежен човек

жива да не бях...

2009-10-28T03:18:00.005+02:00

Аквичка се извинява за тона, но и вие на нейно място щяхте да подскачате от нерви. Плюс това авторката на постинга е изпила една ракия(вече е на втора) от яд.

Такааа, откъде да започна?

Малко предистория: преди време отивам да си купя рутер (беше ни омръзнало с детето да си подаваме кабела от единия лаптоп на другия и решихме, че безжичния нет е решението), влизам в Технополис и направо питам кой може да ми поясни за рутерите, защото разбирам колкото баба ми от....айде да не правя сравнения. Пристига незабавно едно младо нахакано хлапе и започва да ми обяснява надълго и нашироко. Дрън-дрън че пляс, казвам му, че хабер си нямам, затова просто да ми препоръча някой по негово усмотрение. Детето хвърля хиляда суперлативи за един от моделите и аз го купувам без да се замислям. Занасям го веднага в доставчика да го настроят, идва един техник, после се скупчват още двама-трима, ала всички вдигат рамене и клепат на парцали - този рутер не се вързвал с тяхната мрежа, не можели да го конфигурират, поради еди какви си причини, да съм си купела друг. Аквичка е готова на всичко да си разреши проблема и веднага се сдобива с нов. Добре, почти година всичко е наред, но се налага да се върнем в Ямбол...Прибираме се тук, пускаме си нет и малко след това викам техник да настрои(който иска от двата рутера - все един ще се върже с "тяхната мрежа" ха-ха), но момчето гледа, опитва, мъчи се, трепе се, припотява се и ми заявява -" Не става! Купете си рутер като тези на БТК-то и няма проблем."

Ох!

Момент първо да разкажа какво ми се случи преди три седмици. Лаптопът започна да забива - блокираше тотално, включително и копчето ON/OFF , и се налагаше да спра тока и да му извадя батерията, за да го изключа. Занесох го в сервиза, защото още е в гаранция, чичо доктор го гледа, гледа умно и се изказа "Изглежда че е сериозен проблема, ще го изпратим в София да го оправят, след един месец горе-долу ще е готов"

Един месец?! Даниела се врътна обратно, прибра се вкъщи и два часа чопли по форумите в Google. Оказа се, че става въпрос за нищо и никакви драйвъри, които бяха свалени и инсталирани за две минути и проблемът се ликвидира.

Че пия си сега ракията и умувам - да си купя ли трети рутер? Хм...както върви след 5 години ще открия магазин за компютърни аксесоари втора ръка, заради некадърността на хората, които работят по доставчиците.

Мили ми техници, винаги сама съм се справяла и сега ще се оправя, ако трябва два дни няма да спя, но ще намеря начин. Ала се питам просто - длъжа ли съм аз да разбирам от всичко???

градинка

2009-10-20T10:36:00.005+03:00

снимката е от мои стари албуми

щастлива съм - имаме си градина :) наша си, на 10 км от града.

нали съм казвала, че си мечтая за къщичка на село? Слава Богу, малко по малко започна да се реализира. искам да ви покажа снимки, но ще стане на следващия път.

има си всичко - череши, сливи, вишни, дюли и дори бадем :)
за градско чедо като мен е много вълнуващо, защото тепърва ще се уча да садя овошки, зеленчуци и да държа мотика, но имам голямо желание и бързо ще се науча. онзи ден бях много смешна, като обикалях по съседите да питам прощавайте, познавате ли някой, който има тракторче или фрезичка, да обърнем почвата в една градина? стараех се да ме разберат, защото не бях наясно дали фрезата е отделна машина или част, която се закрепя към трактора, обаче съм чувала, че с това се обръща почвата, хаха. но явно добре съм обяснила, защото ме разбраха и дори се уговорихме за другата седмица. ще си купувам "вестник за градината", да се ограмотя :)

следващите дни ще отидем да изкастрим от дърветата излишните клони - това е първият съвет, който ми дадоха. ако не си отсека някой пръст, ще донеса снимки, само да не ми се смеете :)

понеже веднага не можем да си позволим къща, решихме да направим импровизирана беседка, на първо време.

всичко е много хубаво

премълчани съвети

2009-10-16T16:14:00.003+03:00

+още снимки

милият ми татко за четвърти път проявява неблагоразумието да ми поръчва книги от Readers Digest. днес вече му се скарах, защото удоволствието надхвърли 60 лв от скромната му пенсия и това реално ме натъжи, но като ми подари книжката, очите ми се отвориха до степен палачинки и исках да го напрегръщам, и да се плезя като дете, от еуфория.

над 1500 рядко разкривани тайни за пестене на време, средства и неприятности. е, не са чак толкова , защото много от хитринките за по-лесен живот и сама съм ги открила в ежедневието, както ми стана ясно от пръв поглед, като я разглеждах, но нацелих и някои наистина важни съвети за неща, на които до сега не съм обръщала внимание.

чувствувам, че тази вечер ще си легна късно :)

началото :)

2009-10-13T22:12:00.001+03:00

четох поста на Нези и аз се замислих, т.е. се опитах да си спомня как ми хрумна идеята за блог.

помните ли кога поискахте личен блог? аз бях забравила :)

при мен стана съвсем случайно, в класа на дъщеря ми бяха много модерни блоговете, всички деца си бяха направили, за да публикуват свои снимки. тогава малката ми предложи и аз да опитам, но първата ми реакция беше "моляяяя, да си разголвам душата публично пред непознати. НИКОГА!"

:)))))))))

но един ден останах сама в къщи и умираща от скука, реших на шега да си направя блог в Blogger. просто така се регистрирах, мисля, че дори съм нямала намерение да пиша в него. нямах даже идея за името и в полето за адрес опитвах с дръндрън, алабала и други глупости, но всички бяха заети. не знам как ми хрумна фокусбокус, може би заради римата, и с него се получи.

първо пишех каквото и да е, да се намирам на блогване, после го дадох на всичките ми приятелки в Ст.Загора и постепенно го превърнах в личен дневник, където разказвах как ми минават дните. мисля, че погледнах на него по-сериозно когато и Лили си направи свой /Бубка, здрасти :)/, и започнахме да общуваме чрез блоговете.

та така :) хубаво е блогването, пристрастяващо, и от ден на ден става по-приятно :)

любимият ми ден

2009-10-11T12:21:00.002+03:00

за пазар откакто се помня е неделя, особено на есен, тихите улици, миризмата на мокри листа, нападалите орехи и смокини по двора, до обяд мога да обикалям сергиите, да си избирам, да разгледам всички видове кафе в малкото магазинче на ъгъла, с най-милата продавачка, и да си купя нови списания, на връщане да запаля свещичка в църквата и по пътя към къщи да си мисля колко безумно се обичаме с този град

на горещия стол

2009-10-06T10:59:00.003+03:00

и аз се надявах да се измъкна, но види се, че няма шанс :)
щафетата я приемам от Хриска, правилата са да отговоря на въпросите с да или не, без нищо да уточнявам, а обяснения са позволени само в коментарите, ако някой нещо попита :)

Били ли сте арестувани? Не
Целували ли сте някой, който не сте харесвали? Да
Спали ли сте до 5 следобед? Да
Изключвали ли са ви от училище? Не
Изпитвали ли сте любов от пръв поглед? Да
Съсипвали ли сте си колата в катастрофа? Не
Уволнявали ли са ви от работа? Да
Уволнявали ли сте някого? Да
Пели ли сте на караоке? Да
Насочвали ли сте оръжие към някого? Да
Целували ли сте се под дъжда? Да
Имали ли сте близък досег със смъртта (вашата собствена)? Да
Виждали ли сте някой да умира? Да
Играли ли сте на бутилка? Да
Пушили ли сте пура? Да
Седяли ли сте на покрив? Да
Прекарвали ли сте някой през граница в друга държава? Не

Бутали ли са ви в басейн напълно облечен? Да
Чупили ли сте си кост? Не
Бягали ли сте от училище? Да
Яли ли сте насекоми? Да
Ходили ли сте насън? Да
Разхождали ли сте се на плаж под лунна светлина? Да
Карали ли сте мотоциклет? Да
Късали ли сте с някого? Да
Лъгали ли сте, за да избегнете глоба? Да
Летели ли сте с хеликоптер? Не
Бръснали ли сте си главата до голо? Не
Скачали ли сте от покрив? Да
Докарвали ли сте приятеля/приятелката си до сълзи? Да
Яли ли сте змия? Не
Участвали ли сте в протест/демонстрация? Не
Пърдяли ли сте на атракцион в увеселителен парк? Не
Бойкотирали ли сте сериозно и целенасочено нещо/някого? Да
Участвали ли сте в банда? Не
Показвали ли са ви по телевизията? Да
Стреляли ли сте с огнестрелно оръжие? Да
Плували ли сте голи? Да
Правили ли сте шевове на нечия рана? Не
Карали ли сте сърф? Не
Обаждали ли сте се на 112 или друг спешен номер? Не
Пили ли сте направо от бутилка с алкохол? Да
Били ли сте оперирани? Да
Тичали ли сте голи на обществено място? Да
Карали ли са ви с линейка в болница? Да
Губили ли сте съзнание, без да пиете? Не
Пикали ли сте в храстите? Да
Бягали ли сте от полиция? Да
Дарявали ли сте кръв? Не
Хващали ли сте телена ограда под напрежение? Не
Яли ли сте крокодилско месо? Не
Убивали ли сте животно, когато не сте на лов? Да
Попикавали ли сте се на обществено място? Не
Промъквали ли сте се в кино, без да плащате? Не
Рисували ли сте графити? Не
Обичате ли още някой, който не е редно да обичате? Не
Слагали ли са ви белезници? Да
Вярвате ли в любовта? Да
Били ли сте се? Да
Крали ли сте нещо? Не
Яли ли сте охлюви? Да
Давали ли сте пари на бездомни/просяци? Да
Помагали ли сте на някой да изкара изпит? Да
Удряли ли сте някого с бухалка или пръчка? Да
Били ли сте толкова уплашени, че да се разплачете? Да
Нападало ли ви е куче? Не
Били ли сте съдени? Не

предизвиквам Пламито, Руми, angie, momenti, Еос и Aivanova

2009-10-05T19:25:00.008+03:00

пъстри дарове от изобилието на богиня Есен,
които ще сплета на венeц и ще закача над вратата,
а цигулката ще бъде
препечена и залята с карамел, ммм nice..
щедро е циганското лято :)

отпускащо

2009-10-04T16:19:00.001+03:00

между ранните закуски и кафето на крак, след отвратително бързите обяди със сандвичи в колата, наистина чакам с нетърпение да се приберем у дома, където уморени на нашата масичка до прозореца, пием по малка домашна, гледаме мачове и...

и аз да се пробвам :)

2009-09-29T18:36:00.006+03:00

по покана на angie, да съставя свободен текст от думите :)

лято, зелено, мидa, смях

хапещ, ухо

вълнувам, галя, яйце, луна, вода, сълза

слънчево, стъкло

непременно, далечен, забравям

ако, чупя, дали

драцена, семафор, хляб, маяк

непроницаем, дъжд, гъба

имам, бърша, подстрекавам

морков, стъргало

шапка/маслина/рагтайм

таратор, улица, смешен

кръст / небе / дом / прах / любов

без

angie, изпоти ме, наистина не ми е лесно да съшия смислен текст от разносмислени думи, затова аз се предавам, но заради теб скалъпих набързо един опит :)

"твоят град и същото зелено лято, но ще минавам по тази улица вече без теб

и непременно ще забравям да погледна към дома ти, отдавна покрит с прах от любов, но ако ме видиш през някой прозорец, не оставай пак далечен и непроницаем, а се прилепи до стъклото. дали ще се вълнувам отново, мислейки за нашето лято, когато небето в душите ни бе слънчево, а семафорът светеше зелено за нас.. помниш ли една нощ на плажа, под хапещия дъжд - ти ми подари мида, а аз ти се смях, защото беше много смешен с онази шапка. а драцената, която отглеждахме с толкова любов във къщи?

не, не бърша сълза от любов, от дъжда е.."

и списъка с артисалите :)

ухо, галя, яйце, вода

чупя, хляб, маяк, гъба,

имам, подстрекавам, морков

стъргало,маслина, рагтайм,

таратор и кръст

само за жени

2009-09-27T13:40:00.007+03:00

Красимира Кубарелова пише толкова забавно

междувпрочем търсех "Стари шлагери и крем брюле", но случайно налетях на първата и книга.

Розов храст и сладко от смокини :)

не става да се чете от скука или през обедната почивка,

защото се изпива нетърпеливо, за три часа - на една глътка, а стилът е наистина различен, и нямаш чувството, че прочиташ книга, а по-скоро прилича на дълъг постинг в някой блог, или на обикновен разговор между приятелки.

пфф щях да разказвам за съдържанието.. тя е голяма сладурана на 48, съвсем прясно зарязана от съпруга си, заради продавачката под блока - "трътлеста и с мустаци, но...с 20 години по-млада". ала Кара е нахакана умна жена, а да се самосъжалява просто не е в нейния стил. и когато вижда "Мърчо" разбира.....

че животът започва като срещнеш истинската любов, т.е. може да започне и на 50 :)

въпрос

2009-09-24T11:07:00.003+03:00

кое е по-скъпо - любовта или свободата ?

Logitech Vid

2009-09-16T11:04:00.003+03:00

от тук може да разберете защо се влюбих веднага в тази опростена и семпла, но перфектно организирана програма на Logitech, за видео разговори, и заради която реших да изхвърля старите камери и да си купя нова, на тяхната марка, но не само, защото не понасям Скайп от самото начало, а защото 1 000 000 регистрирани потребители (за три месеца) не могат да сгрешат, да не говорим, че Logitech като Mercedes нямат нужда от реклама ;)

теза

2009-09-13T12:47:00.002+03:00

Хляб без кора няма...

последна разходка

2009-09-07T18:34:00.006+03:00

из тукашните хубавини, дълго вървене в боровата гора, изпращаме лятото, споделени на глас мечти, и случайно открит ретро-ресторант с грамофон и турско кафе, за жалост няма стари шлагери и бяло сладко, но пак е хубаво. между другото нещо интересно от Красимира Кубарелова, с много хубави отзиви, ако ми остане време за нея, другия път ще ви я разкажа .

Още нещо за митрополит Николай

2009-09-06T22:10:00.009+03:00

Във връзка със зачестилите блогърски нападки срещу отец Николай. Далече съм от мисълта да се правя на моралистка, просто изразявам и аз като вас моята позиция. Не знам дали "Бог наказа народа заради концерта на Мадона", но едно е истина - че българите отдавна не се вслушват в гласа на Църквата. Прочетох за Николай, че е "отявлен фундаменталист, безбожник, човек, който сее зло" и т.н. ОК, може да сте прави, но първата мисъл, която дойде в ума ми, е един стих от Библията, не знам от коя книга е и съжалявам ако не го цитирам точно "На Мойсеевото седалище седят книжниците и фарисеите. Всичко що ви заръчат правете и пазете, но според делата им не постъпвайте" Какво по-ясно от това и има ли дори смисъл от коментар? Концертът на Мадона се състоя в деня на обезглавяването на св.Йоан Кръстител. Специално на този празник (както и на някои други точно определени светии) Църквата пази строг пост - т.е. без вода и храна. Този път бе позволено само хляб и вода, защото денят се падна в събота. Не знам дали осъзнавате сериозността на празника?! Аз също съм фен на Мадона, обожавам всичките и песни, но в този ден, дори да имах възможност, не бих отишла да се забавлявам. И още нещо, което вече написах в блога на peter ivancheff- пак от Библията, ако не се лъжа - "всяка власт се дава от небето". Не говорете против Свещениците, не си вкарвайте душите в грях. Какъвто и да е отец Николай, той е от наместниците на Бог. Дори и грешници, те знаят по-добре от нас кое е правилно и кое не, и Господ изразява волята си точно чрез тези хора.

"Една твоя дума" от Елвира Линдо

2009-09-03T14:15:00.005+03:00

"-А над мен? - изкрещях му аз. - Над мен кой ще се смили? Неща, с които човек свиква. Свиква да не се огорчава от незачитането на хората. В душата ти поникват мазоли като тия на ръката ти." "-А къде остават любовта, приятелството. Къде са те? -Откъде да знам. И аз това се питам. -Искаш да си тръгнеш от тук с чувството, че Бог ти прощава? Не, не е точно така, искам да си тръгна... как да ви го обясня, искам Бог или вие самият, защо да отиваме толкоз далече, искам вие да ме разберете, да разберете, че понякога правим грозни, подли неща, защото животът ни също е грозен. Отец Лоренцо се изправи и изтърси расото си, сякаш искаше да се отърси от всичко, което беше чул. -Не знам - казах - изживявам лош период и не знам към кого да се обърна. Докторът от поликлиниката ме гледа самодоволно, вие ми се карате, ще взема да отида на фризьор, там като си платиш, са любезни с теб." човек идва сам на този свят и сам си отива, и за цената на човещината.

i want more

2009-08-31T10:34:00.004+03:00

ужасно симпатичните планове могат лесно да се провалят, ако не си добре осъзнат, не ти достига мотивация и кураж да рискуваш.

днес се събудих с тази мисъл и в прекрасно настроение, въпреки, че очаквам труден септември, макар, че се лутам в мъгла от неясноти. но си казах, че човек е по-висок от тревогите, че не бива да ги превръща в страхове и само тогава може да ги победи. спомних си и за едно обещание, което си дадох на 12 октомври миналата година, наистина трудно обещание, но което спазих въпреки проблемите и на много висока цена. и днес съм убедена, че човек може да се справи със всичко, ако знае точно какво иска и когато остане верен на себе си до край.

"it's out with the old and in with the new" пее Ашли Тисдейл, а аз ви желая от сърце шарена есен и хубав септември:)

вдъхновение

2009-08-29T17:54:00.002+03:00

с кеф, превзетост и усмивка се изпъчвам

с последната награда, мерси Sky!

за старите спомени и за хубавите моменти,

и за това, че сме заедно още от началото,

я присъждам на Бубка, Нези, Силви и krizt.

нали съм ви казвала, че ви обичам? :)

благодаря!

2009-08-25T18:33:00.006+03:00

1000 нежни прегръдки на Нези и Хриска, и благодарности за двете нови награди "Златен Блог" и "Смехлър". ще наруша правилата на първата, да я връча на 10 човека, защото нямам време да проверя до тук кои са наградени и навярно ще повторя.

привет на Нези, Бубка и Ида за завръщането, липсвахте ми и ви обичам, и съжалявам, че напоследък и аз съм залипсвала, но обещавам, че няма да е за по-дълго от един месец, просто наистина съм много заета, накрая успях да убедя милото да заминем в моя град да живеем, което е голяма победа за мен и жертва от негова страна. не ми се стои вече тук, също не знам и какво ще правим в малкия град, но си признавам, че ужасно умирам от страх, и все пак имам доверие в съдбата.

слуша ми се тишина, не искам да чувам грохот от коли, и ми се върви по стари места, със стари приятели, така без посока, броят ми се котки по улиците и птици по покривите, ритат ми се камъчета и ми се диша нашия въздух, става ми се късно.

искам у нас.

когато преди години сме на гости в Македония, на наши приятели, се запознавам с някой си изтъкнат сръбски антрополог. заговаряме за история, за нации (т.е. той си разговаря, а аз мълча като глупава блондинка, защото темата ми е слабо място), после монологът се отклонява към неговата наука, следват скучни истории за хора и дълги лекции за черепи и кости. след това започва любопитно да опипва главата ми, да натиска тук и там, накрая разглежда подробно ходилата на краката ми и открива топлата вода "не може да си българка, у теб няма дори жилка славянска". пич, аз не знам дали съм българка, и в нашата държава отдавна никой не знае какъв е, но ти не знаеш, че човек е такъв, какъвто се чувствува, и дори на сто години да стане, една част от него все го дърпа към родното място. необяснимо, но факт.

искам у нас.

добре дошла, есен, ще бъдем ли щастливи заедно?

C`est La Vie

2009-08-18T14:08:00.010+03:00

много се подлъгах по заглавието, а всъщност търсех весела книга, да уплътня времето преди заспиване, но да, тя наистина е забавна, но и ужасно сериозна, и по-точно е като брака - отвън с лъскава и весела корица, а вътре пълна с неудобни истини. според Кати Лети бракът е за лицемери и за наивници. а формулата за идеалния брак?

1 лицемер + 1 наивник :)

поздрав

2009-08-13T10:33:00.005+03:00

Create a MySpace Music Playlist at MixPod.com

чух я преди малко в блога на Галина и ми се разтуптя сърчицето, мама ми я пееше като бях дете, а после научи и моето дете да я пее. в събота е Голяма Богородица, ако отидете на църква запалете една свещ и за мен, и ми пожелайте успех :) а аз заминавам по работа и ще се върна след няколко дни. Прегръдки!

Carry On

2009-08-11T15:27:00.006+03:00

срам и позор, че сега го открих. при все, че са го давали по GTV, при все, че съм фен на английския хумор, и че компютърът е пълен до гуша с британски идиотски сериали, този не бях го гледала. и дори не съм го чувала! това чудо на чудесата, този шедьовър на английските изцепки :)

свърши ваканцията

2009-08-05T21:24:00.003+03:00

музикално и интернетно в последните свободни дни. Sunshine Live и любимите ми пъзели, и много разходки под слънцето с бавни целувки и дълго правене на нищо, и после вечери с вкусните шницели, които той ми приготвя.

тези дни открихме Comfort Lapdesk - възглавничките за лаптопи, и незабавно се обзаведохме с две по интернет, и още мисля, че това е най-удобното нещо, което сме купували напоследък, и даже изобщо.

и даааа, завиждам ви, че вашата ваканция сега започва! аз вече мечтая за следващата, сънувайки планини, и басейни, и студени бири в горещите вечери ;)

действай днес

2009-07-30T12:32:00.007+03:00

... Умира бавно този, който не променя живота си, когато е недоволен от работата и любовта си, който не рискува сигурното за неизвестното, за да преследва една мечта, който не се решава веднъж в живота си, да избяга от мъдрите съвети... Живей днес! Рискувай днес! Действай днес! Не се оставяй да умираш бавно! Не забравяй да бъдеш щастлив! Пабло Неруда

6 неща,от които се страхувам

2009-07-29T19:10:00.004+03:00

Приемам щафетата от PetyaL и си признавам без бой :) 1. Бъдещето. Най-големият ми. Неопределен страх, с доста размити граници. Страх за здравето, за любовта, от смъртта, за финансите, за бъдещето на детето, за бъдещето на близките ми и още, и още.. 2.Кучета. От най-дребните до най-големите. Ако ме приближи куче на повече от десет метра, изпадам в истерия и започвам да пищя, без значение къде се намирам :).. 3.Пълзящи гадини. Грррр..особено с много крака. Ако ме срещне сколопендра, направо ме отпишете.. 4.Старостта. Този се включва в първия, но е толкова голям, че си заслужи четвъртото място. Мхм...май нямам други, или не са толкова големи, че да ги споменавам. Да се стягат: Нези Aria Бубка Златина Цонева

мерси, krizt

2009-07-28T11:51:00.007+03:00

изключително приятна изненада от krizt тази сутрин с първото кафе. трогателно е да те отличат като приятел, krizt, чувствата са взаимни :) и да, все по-трудно става да номинирам хора, защото приятелите се увеличават и ви уважавам всички. затова я предавам на тези, с които общувам най-често, благодаря ви, че ви има! Бубка Нези Силви Хриска Еос Джаки Ида Пламена

нескрита завист

2009-07-28T10:46:00.010+03:00

N.O.H.A. - Balkan Hot Step - Click here for more home videos към всички запалени ентусиасти да крещят с Минерва заради мен и после непременно да разказват от сърце съжалявам, че ще пропусна и поздрави на любимия Созопол :)

неделни мисли

2009-07-26T13:01:00.011+03:00

лаваца и тиха музика в неделя сутрин. не ми се закусва, става ми отново тъжно и си спомням за вчера, когато отивам да купя понички на милото, а една малка женица пред мен се моли на продавача за половин порция, защото няма пари. и пак ми се насълзяват очите от спомена, и сега като снощи се замислям за всички добри бедни хора, докога ще теглят и защо са наказани. кое е правилно - да и купя понички или да я подмина, за да не я унижа двойно, разсъждавам после на път за вкъщи. по-късно усилвам някаква песен и потъвам в "Тop secret" на Хартвиг Хаусдорф, от която научавам, че тибетските монаси могат да материализират мислите си и това се нарича "тулпа", че в Източна Африка е уловена риба, на която с арабски букви ясно е изписано "Няма друг Бог, освен Господ", а монахинята Мария Колонел никога не е напускала манастира, но неизвестно как, е прелетявала 5 000 км да проповядва на индианците джумано, и тази дарба - да бъдеш на две места едновременно е известна като "билокация" . не се съмнявам в чудесата, дори в такива изключителни, Хартвиг, и макар, че се идентифицирам с христовата вяра, вътрешно съм езичник, с основна вяра в доброто и в "аmor magister optimus". затова слабо ме вълнува дали сме извънземен научен експеримент, военен фронт на живи богове, или всичко е безумна игра на енергии. единствената ми вяра, която няма да се разклати, е вярата, че любовта ще спаси света. резен пъпеш и отново кафе, когато излизам на терасата, на сянка, да изгледам най-накрая "Whitechapel"

Голямо БЛАГОДАРЯ

2009-07-25T22:31:00.002+03:00

за трите награди от Ида и Нези! първо се извинявам на Ида, че едва днес си видях наградата, с две седмици закъснение. недоумявам защо съм пропуснала тази публикация, някъде съм бляла пак :)) Ида, Нези, мерси от сърце! много се затруднявам кого да наградя, особено с първата награда - за приятелство. затова реших да не посочвам имена. те са за всички, които посещавате моя блог, благодаря ви, че се отбивате, радвам се и че вече си купонясваме във Фейсбук, с вас навсякъде е готино :)

Диета

2009-07-23T13:05:00.004+03:00

край! спирам да ям хляб и всичко тестяно. за два месеца станах по-голяма от съветския съюз, заради тези пици (пусти да опустеят). затова стига! от днес на салати, плодове и зелен чай. докато стрелката на кантара се върне където си беше..

i love you, kuku

2009-07-22T15:13:00.008+03:00

пак полудях по kukuxumusu! на последното ми ходене в Хеликон, сe изкуших с една чанта бележници, химикали, моливи и разделители. и на десктопа е kuku, защото е супер-яко-откачено :)

The Hangover

2009-07-21T12:19:00.005+03:00

бе американската комедия, която недоверчиво допуснах до директорията ми "downloads", но още в първите минути се настани в "топ 20 на любимите ми филми "

2009-07-18T14:15:00.003+03:00

преди да измислиш поредната роля за твоя скучен театър преди да сложиш новата клоунска маска, докато не си гримирал лицето си грозно до неузнаваемост, погледни зад завесите да видиш празните столове, на всички им омръзна да те гледат и напуснаха отегчени залата. само аз останах на първия ред но отдавна съм заспала уморена не ми се гледат палячовци прочетох си вестника и пуканките ми свършиха извинявай, и аз ще тръгвам.

спомняте ли си това време?

2009-07-15T14:58:00.018+03:00

преди време обещах на Aria да покажа в блога снимки на книги от нашето детство. много обичам да се връщам в миналото, затова ги пазя като колекция, безценната ми съкровищница наброява около 150 детски книжки, които ревниво съхранявам в четири големи кашона в мазето, и съм забранила изрично да се изхвърлят :) естествено не мога да покажа всички, затова избрах най-любимите, които бяха (и сега са) по-популярни и които всички сме чели. надявам се да ви припомня хубави мигове :).. читанката от първи клас, помните ли я ? :). пазя и математиката, но понеже ми е много любима, реших нея да не я скенирам :))) руският буквар ;) ха-ха а кой си спомня, че през комунизма беше задължително да се абонираме за две детски списания, едното разбира се - руско :)) аз получавах тези двете, но като всички деца обичах да чета "Дъга" и "Миша". и от тях си пазя всички броеве, но не ми се ровеше да ги търся..

и ний като хората

2009-07-11T12:58:00.002+03:00

няма тънта-мънта - вече и във Facebook, където се изгубвам като слепец в гора от чатове, тестове и алабала, но някой слънчев ден ще се оправя, с какви неща сме се справяли, че с един Фейсбук ли, така де..

Шест неща, които ме радват

2009-07-10T11:58:00.007+03:00

Приемам с кеф щафетата от Добромира Кралева, игрицата е супер :) 1. Хладния душ сутрин. Богородице, това струва повече от един оргазъм! Да изляза затоплена от леглото, със залепнали от съня очи, да си замъкна дупето в банята, междувпрочем пътьом извършвам и други дейности - включване на телевизора и лаптопа в движение, отваряне на прозореца и мятане кафето на огъня. Това винаги е придружено от спъване поне в два-три кабела, блъскане във врати и няколко не много груби ругатни. Като съм приземена вече в банята, да пусна студената струя върху себе си и да си напъхам четката за зъби в устата. Кеф! Едва тогава отварям очи и мога да започна деня си нормално. 2.Силно кафе и цигара (Нези, намиг). По всяко време на деня! След събуждане, по обед, преди сън, трябва да има чаша с кофеин до мен и пепелник. Подчертавам кофеин - може да е енергийна напитка. 3.Разходка извън града поне веднъж седмично, а най-добре на палатки. Чист въздух, тишина и природа, без ангажименти, с любими приятели и изключени телефони. 4.Як сериал, поне по два епизода вечер, преди лягане. За предпочитане английски кретенизми, от рода на "Фолти тауърс", "Злостър черното влечуго", "Компютърджии", "Какво ще кажат хората"... 5.Блогването. Естествено! :) Който си няма дневниче - той не знае...Да цъкнеш година назад, да разгледаш стари снимки и да преживееш една история отново. Да се посмееш на отминали проблеми и това да ти даде сили..:) 6.Водата. Басейн, море - няма значение. Да плувам докато се изморя, след това да се отпусна с дюшека във водата и да се оставя на вълните да ме люшкат. После студен душ и ледена бира на плажа... Ееех! Да се залавят за писане..ох кого да натопя ? :P Айде нa прима виста: Нези Лили Хриска Ида Джаки Силви morrt Пламена Маркова Да се чувствуват поканени и всички други, колкото повече - толкова по-добре :)

смяна на играта

2009-07-08T11:17:00.004+03:00

ихууу! :) пристигна красивият розов пъзел от 1 000 части, който видях преди седмица в един сайт и се влюбих от пръв поглед. към него поръчах и няколко малки книжки-пъзели, с пленителни цветни илюстрации. омръзна ни да разцъкваме игрички на компютъра, да нареждаме скрабъл и да се караме на "Не се сърди човече". минаваме на пъзели!

чакай ме в Инкогнито, мила..

2009-07-07T19:39:00.007+03:00

до последната страница трудно разделях фантазията от реалността, препрочитах изречения по няколко пъти, опитвайки се да схвана мисълта на Том Робинс - песента на живота, изпята върху 300 страници или сексуалните фантазии на един застаряващ мастурбиращ писател ?

всъщност "Вила Инкогнито" е блестяща и това наистина няма значение...

"Никога не знаеш с кого говориш" е мотото на книгата.

Тануки не е просто герой от японския фолклор. Тануки е куче, въпреки, че малко прилича на язовец, Тануки може да се преобразява в сексапилен мъж, да пие саке и да съблазнява земните жени както никой друг, той е неуморим любовник, той има огромни тестиси и когато идва на Земята си прави парашут от собствения си скротум. Тануки е звяр и чука като звяр. затова жените го обожават.

но пред любовта и Тануки е безсилен. тя се казва Михо, бедна, но добродушна селянка, приютена да живее при местните монаси.

картини на изгаряща похот, страст и пиянство до безпаметност, рисува първата част на тази необикновена книга, будистки храм, чиито стени светят на слънцето от спермата на животното, и едно прокълнато от боговете дете, родено от забранената любов между жена и извънземен звяр.

нататък - трима американци от военно-въздушната армия, които обществото отдавна е зачертнало - като загинали във Виетнамската война, остаряват заедно в Лаос, търгуват с наркотици, и живеят безгрижно и щастливо.

книга за свобода и любов, която не жали чувствата и остро се присмива навсякъде, където живее фалшът - човешките отношения, държавата, парите, религията, криворазбрания морал, дори на самия живот..

/харесва ми идеята да ви представям всички книжки, които са ме докоснали, затова направих нов етикет в блога "прочетени книги"/

от българско по-българско

2009-07-02T12:42:00.008+03:00

вървя си замислена по главната, тръгнала съм без цел и посока, просто така - на разходка. да разгледам магазините, да пръсна малко пари, шопинг терапия, нали се сещате. да си направя някое дребно подаръче - червилце, поличка, книжка, няма значение... след едночасова обиколка по родните магазини, се прибирам в къщи усмихната и отпочинала, с една чанта нови списания и два комплекта страхотни сини чаршафи. тъмно и светло син, на големи ярки цветя. прави впечатление наситения красив цвят, платът е плътен на пипане, цената - нормална, разбирай нито по-висока, нито по-ниска от обичайната, от български производител... циганин кисело мляко не държи. старите чаршафи са постлани вчера, но веднага ги махам и застилам спалнята с новите, да стане по-весела, и за разкош :) сутринта се събуждам, навън вече е светнало, а слънцето осветява през прозореца красивата ми, синя спалня. синя е и моята бяла пижама, сини са ръцете ми, и лицето, и цялото ми тяло. поглеждам към милото, който спи дълбоко по корем, бузите му са на големи сини петна от калъфката, а сивите му боксерки вече са тъмносини. минути след това търкам в банята упорито цялото си тяло с гъбата, а в канала се отича наситено-синя боя. чиста съм (почти) едва след втория път. Мили български производители (не само на чаршафи), знам, че никой от вас няма да прочете този постинг, но аз ще си попитам, ей така, да ми олекне : Не ви ли е срам ! Заради такива, като вас, се плюе всичко българско!

още лято

2009-06-24T11:51:00.014+03:00

слънце, мента със спрайт в добра компания, светлина разведряват този необикновен месец. нежелание да мисля за друго, да изчезвам в проблеми, да се мръщя. побирам се в едно малко парченце земя, стигат ми шезлонг и списание, и два дни само за мен. силна нужда от въздух, от разходки, от разходки с приятели, от споделяне. комплекс "Ягодите" до Казанлък през 1956г. язовир "Копринка" /бившият Г.Димитров/ завинаги погребва под себе си тракийския град Севтополис. в момента предпочитан плаж от близки и далечни, изобилие от джетове, лодки, каравани, постелени хавлии. вече любимо място и на мен :) едно си ние знаем, едно си баем. казанлъшки манастир "Въведение Богородично" последна, но най-важна спирка ! :) memento mori

летен поздрав :)

2009-06-17T16:22:00.010+03:00

усмивка от Нези ! благодаря, мила, днес ми е късметлийски ден, който ще запомня, а тази усмивка изля още розово в него ! запращам смайлито с все сила към: Хриска Jackie Aria Силви momenti-momenti shadows morrt Аги Еос Ирония и към всички, които имат нужда от УСМИВКА ! няма шега - лятото е тук ! пристигна официално с огнено-оранжева усмивка, с яка музика и обещания за купища водорасли и солени целувки тра-ла-ла на деня :)

липсваш ми...

2009-06-15T17:12:00.005+03:00

последната мило-натъжаваща, натъртващо-носталгична и мокреща-миглите-ми-снимка в моя любим блог Yambol Daily Picture ! както си пия кафето, отпусната пред монитора и обмислям обедното меню, правя задължителната си разходка до сайта (топла прегръдка за автора му) и погледът ми се заковава върху червения покрив на нашия блок, в дъното на фотоса. заболя ме ! да, да, да - знам, че трябва да съм благодарна. живея в един от най-европейските Бг градове, където прекарвам добре и съм щастлива, тук се запознах с най-добрия мъж и открих най-яките приятели. изградих свой дом. но докато ги има тези снимки, ще принадлежа завинаги на своя град, защото тръстиката и старите води на Тунджа разказват приказки за щастливо детство, за мама и татко, за баба и дядо, плачат за първата любов, весело нашепват случки с истинските, стари приятели от махалата, които също са някъде така далече и може би също тъгуват...

лято да е !

2009-06-11T13:26:00.008+03:00

сбито упътване за бързо разпускане : -яка компания (може и от един човек) -Хасково -закуска - шкембе+чеснова питка в механа "Хъшовете" -аязмото в с. Тракиец, шише за вода и един от бандата, чийто дядо е бил свещеник там през комунизма, да ви разказва смешни случки -язовир "Тракиец" -две въдици, може и най-смотаните -бански (не са задължителни) -бира, бира, бира !!! Това старо, престаро аязмо е открито още през 1851г. и представлява естествен кладенец в скалата. Забележи дъното - водата извира от камъка и стои винаги на едно ниво. яз. Тракиец - от тук няма да ви се тръгва. Ако отивате, обезателно с палатка.

още малко за Луиз Хей

2009-06-09T17:47:00.004+03:00

е поредната чудесна книга на Луиз Хей, която предъвках на един дъх, след "Мисли от сърцето" и "Благодарността - начин на живот". признавам, че към нея подходих малко скептично, защото след първите две не очаквах нещо да ме вдъхнови толкова силно, а също и идеята, че зад всяко физическо заболяване стои психически проблем, много не ме вълнува. но отново Бинго, просто имам химия с книгите на Хей и това е! с лек, непретенциозен стил, написани просто за четене, от всеки човек, съветите и вникват, помагат и поучават много приятно, без да объркват и да затъват в сложни психологически понятия. "Това, което вие изберете да мислите за себе си и за живота, се превръща в действителност за вас. Повечето от нас имат глупави представи за себе си и безброй строги правила за начина, по който трябва да се живее. Като за начало си признайте, че идеи като " Мъжете не плачат" и "Жените не могат да боравят с пари" поставят граници във вашия живот. Единственото нещо, с което имаме работа, са мислите, а те могат да бъдат променени. Миналото няма власт над нас. Няма значение колко време сме се придържали към даден отрицателен модел. Нашата сила е в настоящия момент ! "

Днес

2009-06-04T15:55:00.006+03:00

От цяла седмица не остава ред да се оправдая за по-рядкото ми появяване и да се извиня, че ви лишавам от приятното си виртуално присъствие (усмих). Всъщност имам много да разказвам - първо трябваше да се похваля за новото си хоби, после да изплача болката си от едно разочарование, да вметна и как Луиз Хей успя да промени мисленето ми (с усмивка към Хриси и да не забравя да ви препоръчам една книга, но не от Хей), да ви споделя, чe официално се подготвям за неофициален семеен живот (под неофициален разбирайте споделяне на общо жилище, с цел по-добро опознаване). Който ме знае отдавна е наясно, че получавам мигрена само при вида на бели рокли, а от шума на Менделсон мога направо да колабирам. Тук вече важи поговорката "Не питай старило....." Не, че разцъфтя голямата любов, нито съм открила топлата вода, просто решавам да опитам, вместо постоянно да мрънкам, че мъжете са неблагодарни говеда. Настоящият е говедо само по зодия, това великодушно съм го простила, заради притежанието на някои качества, които аз като захитряла стара мома дълбоко уважавам. И по-точно : 1.Не се рови в телефона ми. 2.Не изпада в истерични пристъпи "Къде беше до сега???". 3.Не е нито евреин, нито грък, с такива да си нямате работа, (вж. горната поговорка). 4.Готов е да причини смърт на всеки паяк, с голи ръце, ако паякът се доближи до Аквичка !!! 5.Не използува ключа за квартирата ми, да вмъква в компютъра шпионски програмки, които записват всичко, що е правено, а после да се изживява като Шерлок. 6.С мярка в мастиката до 100 гр. 7.Не се взима на сериозно. 8.Споделя моя мироглед - "Хората не стават любовници само за да се *бат, но и да си помагат" За хобито пак не остана време, за него в един от другите постинги. А сега малко за книжката . "Извинете! Животът ви чака" от Лин Грабхорн. Променяща мисленето, отговаряща на въпроси, които се страхувате да зададете на сърцето си.